Второто съдебно дяло, което водя срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, именно съдебното дяло за клевета, стигна до един етап, в който то "буксува", на няколко пъти се отложи, съдът изисква да установи фактическата страна по някои моменти, поиска от ТЕЛК разни документи, което именно и бави дялото. Следващото заседание ще се проведе скоро, след около десетина дни, което ме кара да се замисля около ситуацията, създала се около това дяло. Ето, тази сутрин в тази връзка реших да напиша свое писмо до моя адвокат, което публикувам и тук, обяснил съм по-долу коя е причината да сторя това:
Здравейте, уважаема госпожо Келчева,
Благодаря Ви за отговора! Сега имам нови въпроси по повод нашето съдебно дяло:
1.) Как смятате, не е ли редно след като другата страна внесе като "писмен документ" в съда онова открито писмо на "възмутения колектив" срещу решението на Окръжен съд, с което е отменена заповедта за моето уволнение и аз съм възстановен на работа в ПГЕЕ-Пловдив, та в тази връзка не е ли редно ние да напишем наш анализ на това писмо, щото ако не реагираме никак, това може да се възприеме, че нямаме какво да възразим, един вид че сме съгласни с написаното в него, а това, разбира се, не е така? Аз бих могъл да напиша кратък такъв коментар на въпросното писмо (и в него да отразя своята позиция и своето възприятие на този одиозен и скандален документ), който да внесем като писмен документ в съда, та чрез него уважаемият съд да се запознае с нашата позиция по повод повдигнатите в откритото писмо проблеми?
2.) Доколкото ми е известно съдът трябва да се произнесе с решение непосредствено след пледоариите на двете страни. В тази връзка не е ли по-добре ние да внесем нашата пледоария в писмен вид, щото сама добре знаете, че съдът обикновено не обича да изслушва дълги изложения-словоизлияния на речовити адвокати, затова е значително по-добре съдията да се е запознал с нашата позиция предварително, тя да е изложена в логична, кратка, категорична форма, щото устните изложения имат ред недостатъци, които писмените изложения именно нямат?
3. Възнамерявам тия дни да внеса като писмени обяснения и като документи двата текста, които Ви изпращам, да ги внеса от свое име, смятам, че те могат да спомогнат съдията по-добре да се запознае със сложилата се ситуация по съдебното дяло и най-вече с моята позиция по нея. Какво ще кажете по повод на тази моя идея? Аз мисля, че не бива да се премълчават някои неща, щото премълчаването може да създаде невярно впечатление че нямаме какво да кажем, което пък е изгодно и може да се тълкува в полза, в интерес на другата страна. Такова е моето разбиране, моля да прочетете двата документа и да прецените дали е уместно да ги внеса. Аз смятам обаче, че не бива да се мълчи, щото мълчанието спомага толкова неубедителната позиция на другата страна да изглежда по-солидно - щом ние не отправяме никакви възражения това означава, че се примиряваме с тяхната арогантност; аз така тълкувам нещата: страх ме е съдът да не бъде подведен и заради нашата пасивност.
4.) Редно ли е да публикувам и двата документа, които Ви изпратих, в блога си?
Аз правя тия публикации с оглед да запознавам училищната общност в ПГЕЕ-Пловдив и обществеността изобщо с развоя на тия мои съдебни дела, по които добре зная, че има ако не голям, то все пак има известен обществен и граждански интерес - щото те добре илюстрират и показват реалната ситуация в образователната система на страната ни. А това е постоянна тема в моя блог. Дълбоко съм убеден, че пълната гласност по принцип и дори и в съдебната област е изцяло благотворна, тя показва чиста съвест; забелязал съм, че от гласността се боят обикновено само ония, които са съгрешили спрямо истината, правото и справедливостта.
Моля да ми отговорите на тия въпроси.
Желая Ви хубав ден и приятна седмица!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар