Централистичната държавно-планова образователна система разхищава човешкия потенциал на нацията по един престъпен начин

Налагането на задължителна учебна програма с идеята, че ако не подредим „нужното” знание и не го дадем организирано на децата, образователните им нужди няма да бъдат задоволени, е същото като създаването на централизиран икономически производствен план, с идеята, че ако оставим производството и търговията на свободната („хаотична”, а не централно планирана) преценка на хората, потребителските им нужди няма да бъдат задоволени. Какво е нужно да стане, за да проумеем, че централното планиране няма нищо общо с оптималната производителност?!

Gayane Minassian

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Много вярна и убедителна аналогия. Точно така е. Централизираното планира на социализмо-комунизма пораждаше непрекъснат, вечен дефицит на стоки, ниско качество, ниска производителност и затова по същината си беше една изцяло нерационална, а по тази причина и безжизнена организация на икономиката, която неизбежно рухна; плановото (централизирано) държавно-монополистично и по същество социалистическо образование поражда крещящи образователни и личностни дефицити: неграмотност, отвращение от ученето, личностна непълноценност, непонятност на свободата, ценностен нихилизъм и аморализъм у младите и т.н. Тъй че за никаква "производителност" на буксуващата, на работещата напразно държавно-планова образователна система не може да се говори, тя просто разхищава човешкия потенциал на нацията по един престъпен начин, дотам, че вече застрашава националната сигурност на страната ни.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo