Из: Вземете си го това съгласие, автор: ИВАН БЕДРОВ
... Проблемът ни обаче е, че това нито е мач, нито е телевизионно риалити, а е истинският живот в нашата държава. И в момента пред очите ни се взривява опитът за първа крачка за промяна на блатясалото правосъдие.
Вместо да ограничат влиянието на главния прокурор в кадровите решения на Висшия съдебен съвет (ВСС), те му дават мнозинство в прокурорската колегия на Съвета.
Вместо да направят гласуванията във ВСС явни, за да има поне някакъв публичен контрол, те запазват тайното вземане на решения.
Вместо да намалят мандата на членовете на ВСС, което да ограничи заседяването на белите покривки и да даде възможност за избор на нов състав по новите правила, те бетонират сегашния скандален отбор.
Вместо да предвидят възможността главният прокурор да бъде изслушван от Народното събрание, за да може поне да бъде питан за действията и бездействията си, те го оставиха отново само и единствено на въпросите на съдебните репортери преди заседанията на ВСС. И на Хекимян.
Сега имаме съгласие нито едно от тези неща да не се случи. Имаме съгласие с тази имитация на действие да започнем и да приключим съдебната реформа – без да стигнем до въпроса за прокуратурата, който изобщо не е отварян по същество. Имаме съгласие да поръчаме на Конституционния съд да ни продиктува какво да променим и какво да не променим. (Същият съд, който реши, че Пеевски може да бъде избиран за шеф на ДАНС, може да положи клетва дори, после изборът може да бъде отменен, а депутатът да си е останал... депутат)
Имаме съгласие да направим нещо, с което да не направим нищо.
„Ще ти купя колело, ама друг път“ е заменено с „На ти снимка на колело“...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар