Може ли отново да бъде променено името на храм-паметника „Св. Ал. Невски”? Дискусия тази събота във „Вяра и общество”
В навечерието на втория храмов празник на патриаршеската катедрала, екипът на предаването организира дискусия по тема, която формално може и да не засяга ежедневието ни, но има безспорна проекция в бъдещето. Деветдесет години след своето освещаване, най-големият православен храм на България е безспорен символ и на християнската традиция, и на националната ни култура. Но! Съответства ли името на храма на неговото предназначение?
Чуйте позицията на проф. Калин Янакиев, д-р Андрей Романов – редактор в сайта „Православие. БГ”, и д-р Венцислав Каравълчев, богослов и църковен историк. Пряко от катедралния храм се включи и Тивериополският епископ Тихон, който зададе риторичния върос: Мислите ли, че Светият Синод ще вземе решение за промяна името „Св. Ал. Невски”?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Здравейте г-н Грънчаров,
Много интересна тема, но трябва да се разгледа в контекста на домогванията и стремежите на Руската империя през вековете та чак и до сега. По мое скромно мнение това е национален храм, който трябва да служи на българските интереси, а не да възпитава в русофилство, защото последното е вредно за нас. От тук и отговорът - да се смени името. Тъй като е собственост на църквата, смятам че тя трябва да го направи, но с участие и на обществеността. В крайна сметка това е НАЦИОНАЛЕН паметник, а и ние имаме достатъчно достойни светци! Иначе руски паметници и църкви бол, най-много в света извън ОНД, според книгата на "Гинес":-).
П.П. Да не забравяме, че един път сме го сменяли името, но през 1920г. сме имали глупостта да го върнем отново.
Публикуване на коментар