От два дена имам нов ученик. Млад човек. От едно село наблизо до морето е. Щял да идва есента в Пловдив да учи в един от тукашните "университети". Почти не сме разговаряли, но е общителен, не зная защо но ме пита това-онова. И аз се опитвам да го разбера що за личност е. Ето какъв кратък разговор проведохме тази сутрин. Разговор, който добре показва що за "матр`ьял" имаме:
Млад човек: Добро утро как си?
Аз: Добро утро, мерси, добре съм, ти как си? Виж нещо, интересно ми е как ще го възприемеш.
Млад човек: Добре съм и аз. Видях. За училище са отнася и за ваканцията.
Аз: Обичаш ли ваканциите? :-)
Млад човек: Ами да са кажи не много щото няма какво да правя в нас.
Аз: Чети книги примерно. :-)
Млад човек: А аз да чета книги? Чуваш ли се? Досега само една книга съм чел. Повече не съм.
Аз: Е, ще станеш като Бойко Борисов щом си чел само една книга! И той само една книга е чел. :-) Ще процъфтиш и ще бъдеш велик като него! Аз като съм прочел два-три вагона книги какво постигнах? Нищо. Най-беден и гладен учител по философия съм...
Младежът нещо се умълча. Не знам защо. Може пък да се замисли? Ако реагира някак ще ви известя непременно...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
5 коментара:
А дали ще може един скрийншот? Скрийте имената, не са важни, просто написаното звучи доста нагласено. :)
Може, но няма да дам скрийншот. Просто защото тия, които ми нямат доверие, просто нека да не посещават този блог...
Тъй както "не се гаси туй, що не гасне", по същия начин "не се дава туй, що не съществува" :-)
Живейте си тогава с тази утеха, другарко...
малко го играете като диалозите с Главкон според мен
Публикуване на коментар