Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 9 август 2015 г.

Длъжни сме да живеем живота си с пълното съзнание за отговорност пред Този, който ни го е дал



Смъртта на всеки човек, особено пък преждевременната, съвсем изненадваща смърт на млад човек или на дете идва да покаже на нас, живите, поне две неща: първо, че самият живот е чудо, това, че си жив, е велико тайнство и благодат, за която сме единствено длъжници (на Този, който ни е дал живота и ни закриля да оставаме все още в него), на второ място, че живият човек е нещо много крехко и затова най-драгоценно, което трябва да бъде пазено, а също така и уважавано, дори обичано - защото втори точно такъв като теб човек на тази земя е нямало и повече няма да има. А това ни задължава да живеем живота си с пълното съзнание за отговорност пред Този, който ни го е дал...

Всяка смърт е знак и урок, с който съдбата ни казва най-важното и най-съдбовното, ала ние изглежда нехаем и за това, а пък общо взето и не си даваме труда да разтълкуваме неговия смисъл...

Дотам, че даже не се спираме да се замислим; напротив, не преставаме да се занимаваме с глупостите и със суетностите, с които съвсем безразсъдно изпълваме живота си...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

4 коментара:

Анонимен каза...

Гениално тълкование . . . малцина са тези,които са разбрали!

Инж. Здравко Зафиров

Анонимен каза...

Напълно споделям казаното от Вас, г-н Грънчаров!!!

Valeri Georgiev

Анонимен каза...

Казано на място...Всяка смърт е знак и урок,...ала ние ... нехаем ...за ....неговия смисъл..., че даже не се спираме .../от/ глупостите и със суетностите, с които съвсем безразсъдно изпълваме живота си... да живеем живота си с пълното съзнание за отговорност пред Този, който ни го е дал...

Stela Belovska

Анонимен каза...

"Боже пази България !" Княз Александър I Батенберг От кого?! От продажници, за които освен пари няма нищо друго. Няма състрадание, няма мъка, няма нищо свято. Има нелепи коментарии - защо било написано така, а не така. Една огромна трагедия вместо тъга поражда злоба! Кога ще се преродим и станем човечни и истински добри? "Отче, прости им, понеже не знаят що правят! " - Исус Христос.

Radomir Parpulov