Може ли в нашите български родни условия да вирее такова животно като... неподкупен депутат?

Твърде симптоматичният случай с избирането на Маяма Нолова за "омбудсмая", както и толкова показателните казуси със сключването на "историческия компромис" около печалната "съдебна реформа" (или това, което остана от нея) и с гласуването-отхвърлянето на президентските предложения за референдум ме принуждават да се замисля и да задам ето тази поредица от необходими въпроси:

Дали пък и в този Парламент вече не върви усилен процес на купуване на депутатски съвести? :-) Интересно ми е: може ли в нашите български родни условия да вирее такова животно като... неподкупен депутат, като депутат, когото не можеш да купиш с пари, та да ти гласува както пожелаеш? Каква ли е сумата в пари, каква е тарифата, с която (средностатистически) може да купи всяка, дори и най-неподатливата за купуване българска и в частност депутатска душа и съвест? :-)

Дали няма да се окаже, че единствено Костов (с неколцина около него) не можаха да бъдат купени от тъй всемогъщите таваришчи ченгета? (Което именно и обяснява неистовата омраза на всички към тях!)

ЗАБЕЛЕЖКА: Поставям тези въпроси във връзка с твърде интересната дискусия по един статус (ето този), в който питам как е възможно и истина ли е изобщо, че депутатът от ДСБ Б.Станимиров бил много силно харесал... Мая Манолова и публично бил заявил, че от нея, видите ли, щяло било да стане "много добър и социално загрижен обмудсман", заявил го бил това във Фейсбук доста време преди самото гласуване, пък Радан Кънев, видите ли, бил харесал изказването му за Майчето; та ето по този повод се позамислихме и стигнахме до гореуказаните крайно неприятни въпроси...

Апропо, а спомняте ли си "златния пръст" на Воленча Сидеровскаго?! Ами епохалното Яне, нынешният съветник на г-н Премиеро по... "борбата с корупцията" спомняте ли си го?! Да продължавам ли да изброявам имената на още такива епохални "поборници" за "нравствена чистота" и "честност"?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo