Има ли човек мерак - всичко може да постигне!

Разговарям вчера с новите си ученици, на които от две седмици преподавам философия. Сред тях има и доста циганчета. Вчера един от тях каза нещо, което силно ме впечатли. Имаха задача да отговорят на въпроси като "Познавам ли себе си?, "Кой съм аз?", "Харесвам ли се?" и пр. (с техния клас ще изучаваме психология) и аз се опитвах да му помогна да си направи нещо като личностен портрет. Въпросите силно ги бяха заинтригували, по такива въпроси, както ми казаха, никога досега не били мислили. Та в тази връзка този млад човек каза следното когато го попитах дали обича да ходи на училище и как се отнася към ученето; ще се опитам да предам точните му думи:

- Да си призная правичката, господине, изобщо не обичам да ходя на училище. Е, малко обичам да идвам де - понеже в училище се виждам с приятели. А това, което правим в училище, ми е много неприятно и безинтересно. Не си падам по ученето, признавам си.

Запитах го от какви неща се интересува. Има ли неща, от които повече се интересува. Той се оживи и рече следното:

- Като изключим интереса ми към момичетата много си падам по компютрите и по автомобилните двигатели. Много съм напреднал в областта на компютрите. Ето преди малко оня там приятел ми предложи да ида да му поправям компютъра, аз му казах, че ремонтът ще му струва поне 20 лева за труда ми, той се пазари, ама ще се навие. Никой не може да му направи това, което аз мога. Много разбирам от компютри. Няма нещо, което да не разбирам по компютрите. Също така много съм напреднал и по ремонта на двигателите.

Попитах го как е станало така, че е изучил тия неща, нали уж не обичаше ученето! Той се усмихна и каза тъкмо тия неща, които толкова силно ме впечатлиха - и заради които пиша всичко това тази сутрин в блога си; каза следното:

- Е, господине, това е съвсем друго, не като ученето в училище! Има ли човек мерак - всичко може да постигне. Аз компютрите си ги изучих напълно сам: понеже имах и още имам голям мерак. А пък за двигателите ми помогна баща ми, който е автомонтьор, но и спрямо тях имам голям мерак. Това е истината. Човек като има мерак, може всичко да научи дори и съвсем сам.

Каза тия неща и ме порази, че ги е разбрал; а ги е разбрал, защото всичко това го е преживял - и го е открил сам. Постигнал е една съкровена истина. Напълно сам е стигнал до този извод.

Постигнало е сам самичко това циганче или този деветокласник тази голяма истина, до която още не могат да уврат главите на министерските чиновници. Които още продължават да робуват на теорията, че насила може да произлезе някаква хубост в образованието на децата ни, може да се получи нещо добро и пр.

Е, не може: насила хубост не става - факт!

И още нещо ме впечатли, аз пак ще пиша, но да го отбележа сега, за да не го забравя. Във всеки клас има циганчета, в някои класове дари са сякаш мнозинство. Ситуацията е много интересна. За човек с изследователски наклонности в областта на психологията на образованието, да го наречем така. С интерес наблюдавам случващото се в тия първи дни. И забелязах следното.

Като бие звънецът влизам в час и обикновено в класната стая заварвам предимно българчета, циганчетата сякаш не чуват звънците - или поне не им се подчиняват. Вярно, че сега са все още първите дни, може би затова се държат така, ще видим. Та циганетата (думата "роми" някак ми звучи натруфено, изчанчено, не знам защо, но така е възприемам, по-естествена и нормална дума ми се вижда думата цигани, не виждам нещо обидно в нея, то е важно и как тя се произнася, нали така?) като бие звънецът продължават да си се движат из коридорите сякаш не го чуват, игнорират звънеца най-решително. Минат доста минути и в един момент те решават и благоволяват да влязат в час. Като ги питам защо закъсняват, ми дават много интересни отговори. "Имах друга работа!", "Постоях малко повече в коридора да подишам по-чист въздух, тука е много горещо и задушно!", "Ходих да си купя закуска и да я изям на спокойствие!", "Бяхме се заприказвали с приятели, господине, и не можехме да прекъснем интересния разговор!" и т.н.

Набива се на очи това, че циганчетата показват съвсем различно отношение към свободата, аз отдавна имам теза, че те са много свободолюбив народ, ето, тя се потвърждава. Как именно разбират свободата циганчетата е отделна тема, но че имат влечение, че имат мерак към нея, е безспорно. Съвсем другояче разбират свободата българчетата. Повече се подчиняват на външните регламентации и не смеят да ги нарушават. Циганчетата като че ли съзнателно нарушават тия регламентации, с оглед да показват по-различното си отношение към свободата.

Така примерно като им говоря за това, че трябва да имат тетрадка, учебник и пр., те ме гледат крайно зачудено. Казаха ми колеги, че много често тия деца са от крайно бедни или безработни родители и наистина нямат финансовата възможност да си купуват учебни помагала. Но има и нещо друго, на което искам да наблегна: свободолюбивият им манталитет. Примерно вчера се случиха две такива случки.

Разговаряме в един клас, то часът вече се беше преполовил когато учениците забелязаха, че отвън на игрището други деца почнаха да ритат топка. Ритащите топка бяха циганчета. Двама мигновено станаха и тръгнаха към вратата без да кажат нищо. Трето циганче се надигна, аз го питам: къде ще ходиш, какво става, къде тръгнаха тия двамата? "Да играем топка, господине!". Чакай бе, имате психология, как така?! Е, господине, хайде де, играе ни се топка! Аз се усмихнах на молбата му, той прие това като знак на съгласие и изфърча навън! Такива са. Да се пречупи циганския манталитет и да приеме училищните постановки за дисциплина, за безукорно изпълняване на някакви правила е явно доста трудна работа. И се питам: дали тия деца трябва да бъдат насилвани дотам, че да бъдат пречупени, та да почнат да спазват безропотно правилата, има ли смисъл да бъде правено това, след като по тази начин ще бъде потисната тяхната оригиналност, културата им, обичая им? А казахме, че по темперамент циганите са по-други и имат вродено влечение към свободата. Друг е въпросът, че правилно разбираната свобода съвсем не изключва спазването на правила, но пък на следващо място трябва да се запитаме и това: а как да принуждаваме децата да спазват правила, в изработването на които не е взето тяхното мнение или разбиране?

И ще завърша със следното, щото пак закъснявам: трябва да тръгвам за Пловдивската обществена телевизия, след час и половина почва моето авторско предаване. Като тръгнаха в този клас (по средата на часа) няколко циганчета да играят футбол на игрището в двора, тогава другите измислиха ето каква работа: едно пусна от джиесема си музика, а пък друго от тях почна да играе... кючек! Ей-така, пак без да ме питат. Аз гледах учуден, един от тях рече: не се сърдете, господите, той много хубаво играе кючек, нека да поиграе, иска да ви покаже какво умее, нали темата ни е да се представяме, ето той ще ви се представи не с думи, а с танц! Затвори ми по този начин умното циганче устата, нищо не можах да кажа, и така, до края на часа те ми играха кючек, аз гледах, наистина умеят превъзходно да играят този танц, бива ги, спор няма за това!

Така минават дните ми още от самото начало в училището на гр. Раковски, където съдбата си поигра да ме изпрати на моите години да учителствам. Сами виждате, животът тук е динамичен, забавен, интересен, пълен с изненади, с какви ли не случки, абе не скучаем тука. Мултикултурно училище сме, това си дава своето отражение. И в това според мен няма нищо лошо. Колкото повече култури има, толкова по-добре, това именно прави живота шарен и вълнуващ. Хубав ден! Бъдете здрави! Опитвайте се да гледате на случващото с по-нови очи и тогава ще надмогнете глупавите си страхове и предразсъдъци!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo