Срамота е, че сме станали толкова безсърдечни!

За народ като нашия, който има два милиона емигранти (в Америка и в Европа живее и работи вече всеки четвърти българин, от 4-ма българи един е емигрант, е напуснал пределите на България!) е непростимо да проявява такава коравосърдечност спрямо хората, които са напуснали своя роден край заради война и пътуват към Европа, искайки да намерят по-добро място за живот - и за по-добро бъдеще на децата си. Постоянно срещам хора, които злобно крещят срещу мигрантите, трябвало било ако се наложи даже със стрелба от автомати да пазим границите си от тях, нямали сме били излишни пари да ги храним тези "мръсни навлеци", те не били никакви бежанци, били много нагли и не знам си какви още! (Такива приказки, примерно, публично говореше вчера пред лекарския кабинет охранена дама на напреднала възраст, а чакащите болни хора наоколо кимаха в знак на съгласие с думите й!)

Искам по този повод да кажа следното: такова едно грозно отношение към тия човешки същества, останали без дом, между другото е страшен грях! И то говори за ужасно самозабравяне: ние самите изобщо не сме толкова специални че да не ни грозят никакви бъдещи още по-страшни изпитания и бедствия. Живеем в земетръсен район, примерно. Ако продължим без капчица неудобство да демонстрираме подобна нагла безчовечност спрямо бежанците не е изключено да получим подобаващо възмездие заради арогантната безсърдечност спрямо емигрантите, която си позволяваме.

По досущ същия грозен начин масово и всеки ден се плямпоти и срещу циганите, които ни били виновни, видите ли, за всичко! Срамота е, че сме станали толкова безсърдечни!

Тия неща не са безобидни, те показват, че сме започнали да се израждаме, да губим човечността си. Или вече решително сме я изгубили - и по тази причина вече нямаме никаква морални спирачки!?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo