Имам малко време нещичко да напиша преди тръгване на работа: излизам от в къщи в 5.45 за да мога спокойно да стигна до Автогара "Север", откъдето хващам автобус за гр. Раковски (там работя от известно време като учител по философия). Обещах вчера да разкажа какво се е случило на проведеното вчера, вторник, инструктивно съвещание с преподавателите по философия от Пловдив и от областта, е, сторих го, но под формата на видео: На Римския стадион разсъждавам за българската образователна бюрокрация. Тук, поради дефицита на време, ще бъда съвсем кратък, но все пак искам да кажа нещичко.
След случилото се вчера мога с пълна увереност да кажа: представителите на властваща образователна бюрокрация живеят в един съвършено друг свят, в една друга, може би паралелна вселена, която няма нищо общо с реалния, с действителния свят, с неговите тревоги, нужди, човешки стремежи и пр. По тази причина да се очаква някаква смислена реформа да се прави под диктовката и под ръководството на въпросните бюрократи е не просто илюзия, то, простете, е пълна глупост. Тия хора не правят нищо друго освен да охраняват плачевното статукво. Нищо ново бюрократичната система не може да възприеме поради посочената особеност - тя не е от този свят. Тя обитава един друг свят - света на светлото социалистическо минало, на идилията, в която всички ученици, примерно, бяха послушни, страхливи, подчиняващи се, ръкопляскащи, изпълнителни, "добри", най-вече защото се бяха отказали от личността си, бяха я пожертвали. Обитават свят, в който "проклетата свобода", която е толкова опасна и разрушителна за въпросната социалистическа иделия, не само че не съществува, но е именно и проклета, даже ако трябва и разпъната на кръст. Да се води смислен диалог с обитаващи този оруеловски свят е просто безнадеждна работа, е празно губене на време. Такъв диалог е невъзможен. Никакъв демократичен дебат не може да има с безупречните служители на безчовечната социалистическа образователна система, която органически не понася свободата - и на която свободният човек е нещо като трън в очите. Аз тия неща добре си ги зная от много време, ето, вчера за пореден път се убедих, че са точно така.
Интересното е, че младите хора, които присъстваха на съвещанието (то това съвещание се проведе под формата на свеждане на инструкции, нареждания и заповеди, никакво обсъждане на казаното от началството не биде допуснато, в системата продължава да действа казарменият принцип "Не рассуждать!"!), имам предвид млади хора, които са вече учители по философия, явно са така уплашени, че не смеят никак да реагират на предизвикателството, което аз си позволих да отправя - когато в един момент поисках да отправя малка реплика към самодоволната и с важен началнически глас вещаещата министерската премъдрост инспекторка. Аз вече казах в клипчето как тя безцеремонно ме прекъсна, не ми позволи да се изкажа, принуди ме един вид да изнахалствам да си продължа мисълта, как отново и отново започна да ме прекъсва, по техния си бюрократичен ритуал, с което ми показа, че няма да търпи никави такива лигавщини като "демократични дебати", "дискусии", счупване на тоталитарната, на господарската монологичност. Смешното беше, че на някой моменти въпросната началничка се виждаше принудена да вещае, че учителите трябвало било да насърчават диалогичността, дискусиите и пр. с учениците, нещо, което тя самата по фрапиращ начин изобщо не го умее. По тази причина аз бих си позволил да препоръчам на г-н Министъра да започне реформата като уволни всички чиновници-инспектори от системата и им даде прекрасната възможност да поучителстват в реалния живот - наистина прекалено много им личи това, че цели славни десетилетия не са влизали в класна стая като учители, не са преподавали, не са общували с ученици (ако изобщо някога са били такива де!). Разбира се, това не им пречи да дават най-авторитетни и не подлежащи на обсъждане предписания-директиви, интересното е, че не изпитват никакво неудобство да повтарят като мантра разни ретроградщини и архаизми, които даже и първокурсник от философския факултет не би си позволил. С една дума казано: положението е безнадеждно, другарки и другари, корабът на българското образование е продънен отвсякъде и се накланя да потъне, оркестърът, дето се казва, следва да свири... реквием!
Написах това и забелязвам, че времето ми за писане свършва. Трябва да ставам и да се приготвям за тръгване. Интересно е и това (мен то специално ме порази най-много!), че въпросната администраторка не изпитва и капчица неудобство заради това, че си позволи да изиграе мръсната роля на моя екзекуторка, тя оказа решаваща помощ на директорката на ПГЕЕ-Пловдив (ТЕТ "ЛЕНИН"!), на която беше наредено да проведе кампанията по моето дискредитиране като личност и като преподавател, увенчана с една смехотворна заповед за уволнение (заради която въпросните началнички си имаха и още си имат проблеми с правосъдието, което обаче явно не им помогна да осъзнаят какво по-точно са направили, са дръзнали да направят!). Аз влязох в залата и си седнах на едно място, имаше неколцина подранили учители, с които инспекторката нещо си приказваше. Тя обаче в един момент се провикна с господарски тон да ме... поздравява, да ми каже "Добър ден!" - сякаш нещо не се е случило. Провикна се също така да ме пита на колко смени работим в гр. Раковски, очевидно да ме подиграе пред колегията, че вече работя там, знам ли защо се провикна така предизвикателно и арогантно?! От което съдя, че тия хора явно имат сериозни нравствени проблеми; разбира се, за всичко в този живот се плаща. На всеки за всичко, което прави, му се налага да плаща заслужената цена. Този момент е много интересен, но за жалост нямам време да си развия мисълта.
Е, отговорих й на "поздрава", влязох в тази роля. Интересно е, че тия хора явно не чувстват какво са си позволили да направят. Проблемът е безкрайно интересен, тия дни ще пиша, живот и здраве да е, още по него. Щото тук си проличава един много важен момент от ефектите върху съзнанията на дехуманизиращата система. Забележете, тия другарки постъпиха така с един преподавател по философия, с един колега на почтена възраст като мен, който десетилетия наред е работил в тази същата система. Правете си сметка как те и техните следовнички постъпват с учениците, с младите. Това е страшно! Хубав ден ви желая - и приятни размисли!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Как не те е срам да шикалкавиш и да се оправдаваш. Грозно е да се лъже така безсрамно. Госпожа Анастасова се отнесе към теб изключително човечно, но ти не можа да го оцениш. Понеже си аморален и безскрупулен тип. Никой не ти вярва вече. Засрами се малко.
Публикуване на коментар