Ний, гражданите, трябва да изпълним тази своя задача, роля и мисия: да възпитаваме демократични нрави у нашите разгащили се управници

Тази сутрин вече написах кратък коментар, имащ обаче възлово значение по темата "Проект за незабавна реформа на НЕобразованието", по която пиша вече всеки ден, пиша тия неща по повод на приближаващото начало на новата учебна година; ето заглавието на този коментар: От нас, гражданите, от нас, индивидите, от нас, личностите, от нас, субектите, от нас, свободолюбците зависи всичко, не от някой друг!. Вчера пък се наложи да напиша два текста по същата тема, знаете обаче, че аз имам обичай да примесвам общите, принципните неща с някои дадености на непосредствения живот, с някои случки и преживелици от собственото си битие, с някои твърде показателни лични истории, взети непосредствено от живота ми; та първия такъв текст носи заглавието Не съм очаквал и предполагал, че ще дойде такова време, в което ще бъда подложен на такава яростна дискриминация, на такова преследване и на такива репресии!, а втория - С безчовечността ще се борим по един начин, а именно проявявайки човечност: безчовечността може да бъде победена само с колкото се може повече човечност!.

Сега пък пристъпвам към писане на основния си текст, на самото есе за днес, като е време вече да се ориентирам към приключване на цялата тази поредица; вчера събрах всичко написано по нея досега и се оказа, че страниците отиват застрашително към числото 300! А това е много, ще се наложи да пада яко съкращаване - аз съм дал обет книгите ми да не са по-големи от 200-250 страници (това даже е пределът за обем, най-добре е да са около 100-150 страници, тогава се четат по-лесно и са по-запомнящи се). Е, ако се наложи можем да направим и издание от няколко поредни части, какво толкова, има различни варианти; ще видим кой е най-добрият, най-разумният - и него ще изберем.

Опитвам се да акцентирам напоследък на най-възлови и принципни неща, надявам се забелязвате и оценявате това; ако пък не го забелязвате и не го оценявате, то това дори в някакъв смисъл е по-добре, то само означава, че не разбирате нещата във вярната посока, което пък води до заключението, че тия мои размисли, че тия мои писания са още по-необходими - и могат да изиграят ролята на нещо като снаряд, избухнал в центъра на съвсем заспал град. А че заспали хора наоколо у нас колкото щеш, в това спор няма, имам предвид хора със заспали съзнания, с неразбиращи съзнания, с обременени с най-коварни илюзии съзнания. Не се разбират масово най-прости, направо очевидни неща, примерно това, че какво става около нас зависи и от нас самите, ние не можем да стоим индиферентно и да гледаме умно и важно - както имат обичай да гледат, да речем, телетата когато ги качат в железница. Във влак де, товарен, естествено. Тогава телетата гледат много умно и важно, не знам дали можете да си го представите и да осъзнаете защо гледат точно така тия прословути телета. Е, досущ по същия начин гледат нашенците - когато някой започне да им говори някакви приказки, имащи ясно изразен философски характер. Мисленето у нас по начало, както сме се разбрали отдавна, е крайно неприятна работа, толкова, колкото, предполагам, е неприятно на едно теле да се качи в железница. Респективно у нас най-приятна работа е инатлъкът, да гледаш работите как не вървят, пък да зяпаш сеир, не опитвайки се и малкия си пръст да мръднеш с нещо да спомогнеш, да подбутнеш, та евентуално да потръгнат нещата, да се задвижи нашата родна българска каруца. Не, стоим и зяпаме и дори на висок глас се възмущаваме че каруцата не тръгва, ама гледаме да не се изхабим ако запретнем ръкави и се наведем да побутнем.

И ето, сега всички неуморно чакаме некога да се отпочне най-сетне многострадалната образователна реформа; всичко около нас е от лошо по-лошо, но ний не се затрудняваме нещичко да правим, ний сме заети да чакаме търпеливо. Чакаме сега да мине второто четене на закона на училищното образование, оптимистите ни обещават, че ще бъдем осенени, ако чакаме търпеливо, някъде към края на октомври великодушният Парламент най-сетне да ни подари един нов и при това съвсем магически закон; щом ни го подарят наште тъй умни и щедри депутати, тогава работите веке нема начин да не потръгнат и да не се оправят. Ке ни оправят де, нема начин да не ни оправят, и дори ке ни възнаградят за упоритото чакане! Ех, какви блажени времена ке дойдат когато депутатите най-сетне приемат тъй трудно родения нов и затова хептен магически закон!

"Туркия ке падне!" - гадаели преди сто и колко години нашенците, ползвали даже услугите на врачки да разберат точно на коя дата ке падне, чешели се замечтано по косматите гърди и не си мръдвали и малкото пръстче нещо да направят, изобщо не се вслушвали в думите на буйни, на щури, на горещи глави като Левски, примерно, които повтаряли до изнемога, че трябва да се освободим сами, че ние трябва със своите ръце да свършим това българско дело, че подарената свобода е крайно коварна, че не стават така тия работи, че свободата не се поднася в тепсия, предупреждавали също и това, че който не освободи, той непременно и ще ни зароби, не, никой тях не ги слушал, а всички седели, сърбали кафето си, чешели си джунглите от косми, подаващи се изпод ризите им нашенските бабаити, цъкали с език, гледали после безчувствено как бесят Левски, как турците палят или съсичат ония отделни села, които са имали достойнството и смелостта да се вдигнат на бунт, нещо повече, не самите турци, както знаем, съсичали бунтовниците, ами ги съсичали наши кръвни братя от съседни, които само имали друга религия, нали се сещате? Така станали работите тогава, знаете, че като ни освободили и ни поднесли свободата общо взето на тепсия, сме си имали след това доста главоболия, едва сме се опази от лакомията на новите си господари, руснаците, абе станала една, която не е за разправяне. Та и сега е точно така, минало е повече от век, а ний и на сантим не сме се промени, манталитетът ни е досущ същия. Чакаме. Търпим неправдите. Мърморим. Гледаме да се появи чутовен оправяч, който да ни оправи. Цялостно да ни оправи. А ний да гледаме. Търсим оправяч чутовен бабаит, който по възможност да е с по-буйна растителност на гърдите и на раменете, та да е по-голем пич. Толкоз по този въпрос. Казвах каквото требваше. Дадох ви пища за размисъл. Предостатъчно храна за мислене ви давам, ама защо ли отклик отсреща никакъв нема? Епа нема! Пълно мълчание. И гледане на сеир. Да не говорим за участие или за съучастие. Е, ний чудеса и не чакаме де. Ний в чудеса, дами и господа, не верваме. И в мъдри и чутовни оправячи не верваме. Ний верваме само на работенето. На някои вълци вратовете им били яки щото сами си вършели цялата работа. На вълците-единаци, бърр, каква отврат да си такъв точно вълк. Друго си е в глутницата зяпачи да си.

И още едно нещо важно искам да изтъкна тук. Непоносимост спрямо неправдите и несправедливостите се нарича то. Като срещнеш неправда и несправедливост се иска мигновено да реагираш, пък дори и с риска да пострадаш. Недей да мълчиш. Знам, че има рискове. Пълно е с несправедливости и с неправди около нас. Пълно е тъкмо защото масово у нас се мълчи спрямо неправдите и несправедливостите. Пълно е с нагаждачи и тарикати у Нашенско. Гледат масово да заобиколят неправдите и несправедливостите с тарикатлък - да не се стоварят нам, а по възможност на ближния, на комшията. Като се стоварят нам, мълчим като говеда, ставаме по-кротки от агънца и гледаме следващия път да ни подмине злата участ, а да се стовари на ближния и на комшията; стане ли това сме направо щастливи, как нема да сме щастливи щом него сме прецакали, а себе си сме уредили. Е, голема работа сега, че било станало нещо несправедливо, важното е неспроведливостта да не се стовари връз нас, важното е да подмине нашите глави. Да не се стовари е важното връз нашите богато окосмени плещи. На ближния и на комшията може. Ох, колко е кеф комшията и ближният да се мъчат, да са онеправдани, а пък ний да гледаме сериец и да се чешем по буйната растителност по гърдите си! Блаженство! Аз май с тия космалъци прекалих тая сутрин, но то е неслучайно. търся начин някак да въздействам на съзнанията ви. Да можете някак да се попогледнете отстрани. И да видите що представлявате и колко, респективно, струвате. Ако пък можете от себе си да се отвратите поне малко, тогава напредъкът ще бъде вече съвсем голям. Убаво, ама надали можем да постигнем такъв резултат. Малка е вероятността.

За малко ще спра и ще дам пак емпирически пример от живия живот. Пак ще разкажа нещичко. Важно е. Нищо че е лично и емпирично. Взето от живота и от опита. От реалността на живота е взето, а за мен това е най-важното. Истината е точно там, в живота, в реалното. Всичко е там. Смисълът тоже е там. Разумът - също.

Вчера за мен беше ужасен ден. Цял ден чаках да ми се обадят по телефона. Знаете за моята одисея с търсенето, с кандидатстването ми за учителско място по философия в разни пловдивски училища. Та значи вчера чаках евентуално (ако стане някакво чудо!) да ми се обадят от СОУ "Черноризец Храбър", това училище дори не ми е просто в квартала, ама дори и сега, като пиша това нещо, щом последна през прозореца си, виждам неговата сграда. Познахте: не ми се обадиха. Решили са да назначат друг човек на това учителско място. Не се учудвам изобщо. Аз вече казах, че ще се учудя необичайно ако се случи нещо друго, примерно ако някой директор или директорка прояви извънредна доблест и дръзне да ме вземе да работа. Но това едва ли ще го доживея. Върху моето име и наложена дамга, жигосан съм, има строга забрана от най-висши управленски сфери (партийни, държавни, чиновнически и прочие!) моето име даже да се обсъжда за назначаване за учител. И директорите, горките, се подчиняват на височайшата заповед. Не, това моето не е нещо като параноя. Добре знам какво говоря. Имам и нужните факти в потвърждение на тезата си. Които ще предоставя на оправомощените контролни органи. голяма работа като ги уведомиш, нали това си мислите? Нищо няма да постигнеш, гарван гарвану око не вади, нали и това си помислихте? Леле, и тук познах! Е, ама има нещо, което едва ли ще си помислите. Ще ви кажа кое е то съвсем скоро.

Вчера също така чаках обаждане за участието ми в евентуално "събеседване" в "Езикова гимназия - Пловдив", май така се води официално това учебно заведение, и то си няма патрон, както си няма патрон и ПГЕЕ-Пловдив (ТЕТ-Ленин де, то така си се знае!). Таман за мен е това учебно заведение. Познахте, не ми се обадиха изобщо. Решили са да не ме удостоят с вниманието да "побеседват" с мен дори, евала, поне ми спестиха участието в позорния ритуал! Но така ми дадоха неоспоримо доказателство за най-грозно игнориране на кандидатурата ми, на личността ми, на правата ми, на честта ми, абе на всичко друго и останало, за което се сетите. Аз оня ден, като си подавах документите, дори видях г-н директора на това училище, оказа се, че е як българин, абе има вида на бабаит, прилича ми, има сходство със самия Б.Борисов, представяте ли си? Не, не съм говорил с него, само го видях, приликата е съвсем външна и формална, извинявам се на човека ако вътрешно е съвсем друг. Ала се съмнявам. Но щом е имал добрината да направи в двора на училището хубав и огромен циментов казармен плац (както и любимият ни премиер направи толкоз много магистрали!), то подобието между двамата нищо чудно да не е само външно, а да е пълно, по същество. Както и да е, та този директор най-простодушно е решил, че нема нужда да си играе на некаква си там пиклива "демокрация", да зачита правата на некакъв си там Грънчаров (който при това беше дори кандидат за директор на това училище, наглецът му с наглец!), да проявява некакво си там зачитане на личността, на достойнството му, на квалификацията му, на постиженията му и прочие. Не, нема да се излагаме, другари и другарки, аман от тая пуста демокрация, ето, ще го резнем Грънчаров направо, ще му бием шута директно, айде де, ще се излагаме тук да се преструваме на демократи, ще си играем ний на некаква си там законност, ще зачитаме некакви си там права, глупости, моля ви се!

Нищо чудно такива мисли да стоят в съзнанието на въпросния самовластен государь-директор на Езиковата. Той нищо чудно да е и "временно изпълняващ", не знам, такова чувство имам, примерно, немаше табелка с името му на директорската врата, по такива несигурни признаци съдя за това, но имам чувството, че конкурсът тогава не завърши с избор на редовен директор не съм сигурен изобщо, но така предполагам). То това няма особено значение де. Ако е непостоянен директор ще стане постоянен, колко му е, щом така хубаво се отнася към... философи, които няма да допуснат такова грозно отношение към личността си. Да, ясно е, че ще реагирам. Нямам друг избор, длъжен съм да реагирам. Ще направя всичко, което ми е по силите. Аз специално кротичка овчица не съм, нито пък съм склонен да се държа като теле. Ето какво ще направя - бидейки все пак гражданин на тази наша окаяна държавица, в които и най-нисшите ръководни кадри, именно школските директори са се разгащили така, че даже не се усещат когато най-грубо нарушават най-фундаменталните ни права. Ще им покажа на тия умилително немислещи пишман-феодали, че живеят не в някаква средноазиатска или северо-източна азиатска деспотия или тирания, а имат късмета да живеят в европейска все пак България.

Ще каже някой: нямаш тия права, Грънчаров, да им искаш обяснения. те не са длъжни да ти дават никакви обяснения. Могат по закон да си правят сичко. Не си ти тоя който ще им търси някаква отговорност. Даже и техните началства от РИО така ще си измият ръцете. Те могат да им търсят сметка, ала няма да го направят. Ето какво ще отвърна на тия възражения.

Не е истина, че не мога да им искам обяснения. Те по принцип трябва да могат да аргументират избора си. Избраникът им трябва да има някакви неоспорими предимства. Такива, че другите кандидати да приемат убедено, че е съвсем справедливо той именно да поеме тази работа. Ако липсва такава аргументация, то тогава се появяват съмнения, че изборът им е неправомерен, субективистки, произволен, не е в интерес на доброто качество на образованието на учениците и прочие. Не е истина, че аз, бидейки гражданин и данъкоплатец, не мога да питам какво прави директорът на едно публично, държавно, обществено учебно заведение; ако този пишман-феодал си беше направил свое собствено частно училище, ако училището му беше нещо като бащиния, той можеше да си прави каквото иска, тогава нека да си чупи главата и да си прави каквото иска, но тук е длъжен да отговаря на моите въпроси. И аз имам всичките права да му търся сметка. Той трябва да ме убеди, че не е нарушил ако не закона, то най-вече правото. И правдата. И справедливостта. Щото мога, ако не ме убеди, да му сторя много главоболия. Твърде много. Да, при демокрацията, драги таваришчи управленци, всички до един сте длъжни да отговаряте пред нас, гражданите. Даже божеството Бойко Борисов е длъжен да отговаря. Нищо че он (оно, именно божеството) си мисли, предполагам, нещо съвсем различно. Да, всички са длъжни да отговарят, а пък ний, гражданите, като надушим нещо съмнително, сме длъжни да питаме. И само тогава пълният произвол на чиновническите самозванци има надежда някога да свърши. Само тогава ще свърши и тяхната съвсем неправомерна склонност към тирания. Повтарям, те не са нещо като турски бейове. Даже и турските бейове едно време са били обаче доста по-смислени и разумни хора (турците са добри управници, току-така не се прави и не се поддържа векове наред огромна империя!) в сравнение с нашите сегашни "демократични", пардон, школски директори, примерно.

Е, ний, гражданите, имаме такива директори на училища каквито заслужаваме. И каквито сами сме си възпитали. Да, ний следва да възпитаваме управниците си, в частност и школските директори. Още повече право да правя това имам аз, дето съм учител по философия и по гражданско образование, аз, дето, както се казва, тази ми е работата, именно да преподавам точно такива уроци, да осъществявам такова обучение, образование и възпитание. Да, и възпитателите, в частност и училищните директори, следва да бъдат най-напред възпитани. Ако самите възпитатели и особено пък началствата на възпитателите, именно въпросните нещастни школски директори, не са възпитани, правете си какво става с възпитанието в жалната ни държавица! Е, най-напред трябва да възпитаме възпитателите на децата си и ще почнем с техните началства. Ний, гражданите, ще трябва да изпълним тази своя задача, роля и мисия: да възпитаваме демократични нрави у нашите управници. А аз пък, като ангажиран гражданин и при това философ, съм така да се каже професионално длъжен да си изпълня дълга. И ще го сторя непременно. Бъдете сигурни в това. Няма да пренебрегна дълга си. От мен не чакайте да стана страхлива мижитурка. Това с мен няма да се получи. Докато съм жив не чакайте да ме сполети такова нещо. Няма да го допусна. Решително няма да го допусна.

Какво именно ще направя сега няма да пиша, и то по причина на това, че ми се налага да ставам - трябва да се приготвям за да ида да водя своето предаване по Пловдивска обществена телевизия, предаването "На Агората...". То започва в 11 часа. Можете да го гледате онлайн на ето това място. Там ще обсъждаме също подобна тема, за демократизирането на училищните общности, тъй че и там можете да чуете много неща по тия любопитни истории. А аз сега наистина трябва да ставам. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Бъдете и смели, борете се за правата си - и за достойнството си. Не харизвайте на никакви самозванци собствените си права! Това ще ви пожелая. Засега. До скоро!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo