Демокрацията е нещо твърде меко, крехко и човечно... но за сметка на това е пък значително по-здраво и жизнеспособно от диктатурата!

Г-жа Lydia Staikova (блогърка, а мисля дори и учителка) е написала нещо на страницата си във Фейсбук, което ме накара да реагирам; ето най-напред нейното изказване, а веднага след него е моят коментар, който написах и въ Фейсбук, но ми се струва, че е добре да го има и в блога ми:

Добре, де, Европа не може ли вече да вземе едно решение - или да приема бежанци и да го прави по хуманен и адекватен начин или да заяви твърдо, че не ги приема и че ще стреля по тях? И като вземе едно ясно решение, да си го отстоява и да си носи отговорността за произтичащите последствия. С целия тоя хаос и шизофренност, побъркваме и себе си и бежанците. А най ми е писнало от хуманната Германия, която години наред нарушава правилата, но дори и това не прави последователно. Като не можеш да кажеш Б, по-добре не казвай и А.

На това тъй прочувствено излияние ми се наложи да кажа следното:

Само диктатори като Путин могат да вземат "твърди решения", които след това да изпълняват още по-твърдо; г-жо Стайкова, при демокрацията няма нито твърди решения, нито твърдото им налагане на живота, нито има тъй мечтаните от толкова много хора у нас твърди ръце, които могат да правят чудеса, да чупят или да режат глави, да вършат разни други бабаитлъци, пичовщини и пр.; демокрацията, г-жо Стайкова, е нещо твърде меко, крехко и дори човечно... но за сметка на това е пък значително по-здраво и жизнеспособно!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo