Бъдете правдолюбиви - и ще възлюбите и свободата: това са двете условия да бъдем човеци в истинския смисъл, човеци, не не зверове сме длъжни да бъдем!

Продължавам писането, записването на своите разсъждения по темата "Проект за незабавна реформа на НЕобразованието", които вече образуваха една поредица, която възнамерявам да оформя като нова книга; на есето, написано вчера, дадох заглавието Божият глас в душата на човека или съвестта винаги се обажда и ни казва най-доброто: как ли живеят хората, имащи дързостта да се изправят срещу самия Бог?!. С него фактически апелирам за нещо като нравствена революция, която би следвало, по идея, да е сърцевина на многострадалната образователна реформа или промяна. Да, духовна, нравствена революция ни е необходима, необходимо ни е очистване, стъпване на чисто място, върху здрави нравствени устои, без смело поразяване и надмогване на страшната деморализация, която се шири необезпокоявано, нищо съществено няма да бъде променено.

Моята диагноза наистина е следната: възелът, в който са се заплели всички проблеми и който трябва да бъде ако не разплетен, то поне разсечен, има дълбоко нравствено естество; излиза, че деморализация се нарича болестта, чиято същина тук, в тази поредица се опитвам да изявя. А деморализацията се подхранва от личностен дефицит, от разгула на едни деперсонализирани, обезличностени, обезчовечени отношения, подхранвани единствено от криворазбрания интерес, от ламтежа, от ползата, от келепира, от тарикатлъка, от далаверата, от безчестието и пр., т.е. от духовната, човешката деградация, свеждаща се до това да плюеш без капка угризения върху всичко истинско, чисто, свято, добро, духовно, човешко и пр. Апелирам точно това нещо най-вече да се разбере и проумее, благодарение на него всичко останало може да отиде на точното си място.

Преди да пристъпя към своя анализ на някой от останалите важни въпроси искам да добавя един емпиричен щрих, взет пак от непосредствения жив живот, от своето всекидневие. Тия два плана, знаем, в моите текстове напоследък се разгръщат паралелно, синхронизират се в едно удивително единство. Аз не пиша в тази поредица от есета някакви грандомански високомерни теоретични премъдрости, изсмукани "от пръстите", а разказвам само онова, което сам дълбоко съм преживяла, почувствал, осъзнал. Всичко в тия мои есета е извлечено от опита, от живота, то не е абстрактна конструкция, а има предимството на жизнената достоверност. И на непосредствената житейска правда. Повратът, към който се стремим в сферата на затъналото в толкова коварни проблеми българско образование, се свежда, от друга страна погледнато, и до това да разрушим някак всички ония стени, които ограждат нашите училищни общности от "стихията на живота" и от естеството на човешкото, да направим нужното за оживотворяването и очовечаването на отношенията в тях. Другояче казано, да прочистим и да проправим пътищата на свободата, по които най-сетне следва да тръгнем съвсем уверено, с подобаващия за това ентусиазъм. Та ето сега, след като сложих тия най-важни акценти, и оня фрагмент, взет съвсем непосредствено от живота, който ще даде тъй потребния колорит на моето изложение.

Аз писах в предишното си есе как разговарях с една директорка, в чието училище също подадох документи, кандидатствайки за учител по философия и гражданско образование. Да доразкажа края на тази история, мисля, че си заслужава. Също така вече може да назова и името на това училище: ПГМТ "Проф. Цв. Лазаров", в град Пловдив. Това "ПГМТ" е "професионална гимназия по механотехника". Случайно и в него овакантя философското учителско място, е, аз се явих като кандидат. Нали се сещате, според вече казано, как завърши, как изобщо можеше да завърши и този епизод в моята нескончаема тазгодишна одисея? Разбира се, сещате се как може да е завършило всичко, разбира се, не мен назначи директорката, но тук има един интересен щрих. Аз всъщност и за него най-вече реших да пиша по този въпрос. Щото другото се знае. Всички до един директори на гимназии, в които се явявам последователно като кандидат за учителско място по философия, сякаш са длъжни да ме елиминират непременно. Интересни са обаче нюансите в това тяхно героично усилие. И ето тук обещания интересен щрих: вчера в късния следобед ми се обади по телефона лично директорката на това училище за да ме уведоми, че не аз съм избраният за назначение човек, представяте ли си? Работата е там, че обикновено се обаждат на оня, когото са решили да назначат, а не на оня или на ония, които са решили да не назначат. Като ми каза това нещо, директорката го каза с глас, в който се съдържаше нещо като съжаление, аз поне така го почувствах. Отвърнах й: да, разбира се, аз знаех, че не мен ще назначите, но защо изобщо ми се обаждате в такъв случай? Директорката замълча, явно някаква мисъл терзаеше съзнанието й, но не намери смелост да я изкаже гласно. Наистина, за какво пък ще ми се обажда, какъв е смисъла лично тя да ме извести, че съм провален? Нима този неин жест е просто нещо като проява, израз на съболезнования? Или пък изява на човещина?

За да фрапирам съзнанието й аз добавих в тази пауза следното: аз знам, че са ви строго наредили да назначите не мен, а някой "удобен" кандидат или наш човек; зная, че са ви разпоредили да ме елиминирате, но аз държа да ви кажа, че ще си защитя правата, няма да се примиря да бъда така безогледно дискриминиран. Директорката пак замълча, нищичко не можа да каже, не успя да реагира никак, а само промълви: "Всичко добро!". Даже не се впусна да се оправдава, да ми противоречи, ето това мен лично ме порази. Тя не си позволи да ме излъже. Директорът на Образцова математическа гимназия Старибратов пък още мълчи гузно и също няма какво да каже по повод на мое протестно и изобличително писмо лично до него. Знаете, той получи нареждане да назначи партиен функционер на братската на БСП партия АТАКА, да, бивш зам.-кмет на район в Пловдив от АТАКА и най-доверен човек на РИО-Пловдив (който още се води на сайта им, че е "Старши експерт по обществени науки и гражданско образование" вече ще преподава философия на учениците от ОМГ! Каква голяма чест за тях, а?! По-голяма чест за тях би била само ако лично фюрерът на АТАКА Сидеров им стане даскал по философия, пардон, по богословие, щото въпросният фюрер вече има образование по теология. Апропо, МИХАИЛ КАЗАНДЖИЕВ се казва това лице, в инспектората телефонът му има ето този номер 032-63-18-42, ако искате, можете да му се обадите и лично да го поздравите за героичния жест да се откаже от партийно функционерство и да се посвети на философията, на идейното и личностното развитие на младите. Но да оставим него, ето как вчера интересно се държа директорката на "механотехникума", както това учебно заведение е по-популярно - защо ли се държа така, какво издава това нейно поведение? Аз мисля, че нейното поведение говори много.

То фактически е признание, че някакви много влиятелни властни сили са се намесили и дирижират поведението на училищните директори, чиито директори имат злата несрета да им се наложи да обявят тази есен учителско място по философия, на което може да кандидатства Ангел Грънчаров. Защо директорката лично ще ми се обажда да ми съобщи, че не аз съм назначеният ако това не е израз на неин безсъзнателен опит да снеме някак от себе си отговорността за принудителното решение? Между другото аз добре зная, че и директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която именно проведе една злостна кампания по моето дискредитиране като личност и като преподавател с оглед да сътвори все някакви "основания" та да може "законно" да ме уволни, също не действаше в тия свои себеотрицателни действия по своя воля, тя също действаше по нареждане отгоре. Самият факт, че са прекалени рисковете за едно такова странно поведение доказва такава една теза; защо на нея й беше нужно да си навлича толкова главоболия, да има проблеми с правосъдието и пр.? Явно са й наредили, а кой именно й е наредил, това вече е лесна логическа задачка. Моя милост освен че е политически блогър е също така и горещ привърженик на демократизацията на българското образование. Нека всеки разсъди сам кои може да са ония сили, на които моята персона е станала нещо като трън в очите. Респективно тия сили са склонни да разглеждат като бащиния не само родната образователна система, но и държавата като цяло. Мисля, че ви помогнах достатъчно сами да разгадаете лесната загадка.

За мен обаче в цялата тази история е интересен най-вече този момент: да събирам доказателства, че срещу мен се води такава една безогледна дискриминационна кампания, та да мога да ги изложа тия факти в съответните правозащитни държавни органи. Включително и европейски такива. Ако бяха поне малко по-умни тия сили, отдавна щяха да мирясат, но ето, явно те страдат от жесток умствен дефицит. Те добре знаят, че аз току-така няма да капитулирам. Самият факт, че пиша за тия всичките неща в блога си ги изобличава предостатъчно. Малко акълец се иска да проумееш: за да спрат изобличенията, спри с преследванията, на които си подложил човека, в случая моя милост. Ясно е, че няма да капитулирам без борба до последно. Аз правата си - човешки, преподавателски, конституционни, граждански и пр. - няма да оставя да бъдат поругавани безнаказано по този арогантен начин. Интересно е, че много и куриозно това безогледно игнориране на моята кандидатура за учител по философия и гражданско образование във всички до едно училища, в които подадох и подавам още документи. Кандидатурата ми, спор няма, е силна. Те нямат правно или каквото и да било основание да ме пренебрегнат толкова грозно. Повтарям, ако имаха малко акълец тия сили, дето дирижират дискриминационната кампания срещу мен, отдавна щяха да си затворят очите, щяха да преглътнат неприятния хап и отдавна вече да бях назначен на учителско място в някое училище. Но ето, въпросните сили не мирясват. От което съдя, че насреща си имам не разумно мислещи хора и сили, а нещо като бесове, овладени от дива злоба и от тъпа отмъстителна страст.

Изцяло ирационално е това поведение. Интересно е обаче какви ще са ония оправомощени органи, които да се заинтересуват от репресиите и от дискриминацията, на които съм подложен в нашето свидно европейско и тъй демократично, да се изразим така, отечество. Има ли изобщо такива органи у нас или трябва директно да се обръщам към европейските такива. Когато някой някъде каже или напише, че нашата страна се управлява от мафия, че у нас мафия и държава са едно и също нещо, моля ви, обърнете внимание на думите му, този човек не говори празни приказки. Ето, аз ви давам сега потвърждение, взето от самия живот, за правилността, за верността на една такава констатация. Точно така е, мафията у нас си има държава; ченгетата у нас дирижират положението в тази наша многострадална държава. Ние, гражданите, трябва да отвоюваме страната и държавата си от мафията, нали така се говори понякога на митингите? Е, това не е някакъв абстрактен лозунг, това е непосредствена потребност на борбата ни за самосъхранение. Аз разказвам моя случай толкова детайлно не защото, примерно, "съм мръднал", не за да се правя на интересен, а по съвсем принципни подбуди. Искам да ви покажа непосредственото, конкретно действие на някои механизми, които опорочават и тровят всеки ден битието ни. Личностно и общностно. Блазе на ония, които имат толкова дебели кожи, че нищо не усещат! Блазе и на ония, които така добре са се вградили в системата, че нищо друго не правят освен да паразитират, освен да смучат жизнена сила от обществения организъм. Сега сфащате ли защо общностният ни живот е така изнемощял, че повече от това не може да бъде? Сфащате ли сега защо сме най-бедни и най-нещастни? Сфащате ли защо мафиотският октопод така жестоко е парализирал общностния живот, че никаква, че каквато и да било промяна у нас е съвсем невъзможна? Всичко у нас е прогизнало от корупция, от нравствена развала, от разврат, от пороци, от разруха, от фалш, от лъжи, от лицемерие, от гнусни тарикатлъци и далавери. Тия неща, тия горчиви истини е крайно време да бъдат разбрани и осъзнати от колкото се може повече хора. Ако трябва по тази причина всеки ден ще пиша все за това.

Защото когато на един човек му говориш общи приказки за корупцията, за мафията, за деградацията, за парализирането на живота у нас, той едва ли ще се впечатли, всички у нас съвсем основателно са обръгнали вече от това банално, блудкаво, опротивяло на всички говорене на общи приказки. Но когато разказваме на този отделно взет човек конкретни истории, в които съвсем конкретни човешки същества страдат и плащат жестока цена заради това, че са имали неблагоразумието да станат трън в очите на въпросните ретроградни мафиотски сили, нищо чудно нещо да прищрака в душата на този човек, може да прищрака и в мозъка му, тъй да се рече, където иска да прищрака, важното е обаче да проблесне тъй потребната искрица на разбирането. А хората разбират когато в душите им нещо се развълнува, когато, инак казано, почувстват със сетивата си даже неправдата. Докато не са почувствали със сетивата си неправдата, несправедливостта, жестокостта на арогантните крепители на отчайващото статукво, промяна никаква в душите на тези хора не може да има. Два са начините да се случи, да стане този решителен и тъй потребен ни, бих казал съдбовен поврат: или сам всичко непосредствено да си го преживял, или някой, който всичко това го е преживял, да ти го разкаже така подробно, че да почувстваш истината така, сякаш всичко ти самият си го преживял. Аз затова пиша всеки ден тия мои "лични истории", благодарение на които станах вече противен дори и на най-близките си приятели. Всички общо взето всеки ден гледат, че продължавам да пиша все за тия неща и си викат: горкият, колкото повече рита в ръжена, толкова повече страда, толкова повече го боли, защо ли не проумее, че трябва да престане? Сам в тази борба нищо няма да постигне, а само ще погине, но ето, не му идва акъла да престане, да капитулира, да се примири. Явно така си мислят всички. Дори и най-близките ми приятели не само че си го мислят, но дори и загрижени ми го казват. Спри, човече, ще погинеш от тия борби, мирясай, пък може един ден да ти простят! Моли за пощада, не си в позицията да се бориш, нима ти останаха още сили?! Подобни неща ми казват всеки ден. Нека да си мислят, нека да говорят каквото си искат. Аз пък съм решил да дам пример, че един отделно взет човек, дето се казва, може да бъде ужасно шило, което не само че не стои кратко в торбата, но и може доста сериозно да боде. И да предизвиква дори болка. Макар че е резонно да се запитаме: а могат ли изобщо да изпитват някаква болка тия толкова безсърдечни души?

Едва ли могат да изпитват болка. Но аз не ща да предизвиквам болка точно в техните души, такава свръхзадача не ща да си поставям. Аз чудеса не мога да предизвиквам. На мен ми се ще да спомогна с каквото мога нещичко в душите на съвременниците ми да "прищрака". Ще ми се да осъзнаят някои прости истини, да ги почувстват дори с цялото си същество. Защото истината е това, което освобождава, което ни прави свободни. Една истина, осъзната от човека, може да промени из основи не само съзнанието му, но и живота му. Да, истините, идеите имат тази сила, имат този велик потенциал, те могат това, което нищо друго не може. Истината може да предизвиква нещо като земетресения в душите, благодарение на които всяко нещо ще си намери точното място. Този е пътят, по който трябва да вървим: необходима ни е нещо като революция на истината, на правдата. На правдата на живота, която да възопие срещу несправедливостите, спрямо разрухата, спрямо разврата, спрямо пълната деморализация в съществуването ни, която ни тресе. Да, революция на правдата и на доброто, морална революция ни е потребна. Не зная дали знаете, но истина и добро са нещо като двете страни на една и съща монета. Ако не го знаехте, ето, казвам ви го.

Спирам дотук и днес. Не мога сега да започвам някоя конкретна тема или проблем, както обещах. Ще дойде време и за това. Всяко нещо с времето си. Та значи, да повторя, онази същата директорка на "механотехникума" вчета сякаш ми се извиняваше, но ми каза, че била назначила друг, вероятно "много по-достоен", нищо чудно да е и по-напреднал във философията от мен, да е по-кадърен, да е по-добър, абе изобщо са успели да намерят някое пълно съвършенство за учител по философия в това училище! Аз все не ставам, все изкачат по-достойни и по-удобни, респективно, кандидати, кое ли е по-точно онова, което на мен ми липсва, та да дръзне някой директор все пак да ме вземе на работа? Аз добре зная, че нито един директор няма да се осмели да ме вземе мен за учител по философия в повереното му училище. Аз това нещо го заявих още преди кампанията за назначаване на учители. В писмо до самия министър го заявих. Даже и отговор получих, от МОН, знаете, "ми съчувстват" на тъй неприятната ситуация, ала нищичко, милите, не били могли да направят. Измиха си благоразумно ръцете и ме оставиха в ръцете на... хиените, дето ме ръфат колкото си искат. Интересно е да разбера дали някой от отговорните в йерархията фактори ще осъзнае, че не този е пътят, че този път не води доникъде, че нищо няма да постигнат, вървейки по този път, а само ще загубят. И много ще пострадат в крайна сметка. Да, така просто с човек не бива да се постъпва, (не)уважаеми дами и господа фактори от сферата на образованието и възпитанието на нашите деца! Това поне можете ли някога да осъзнаете?! Можете ли изобщо да почувствате, до осъзнаете що всъщност правите?! Що сте дръзнали да правите - ето това поне можете ли някога да осъзнаете?

"Отче, прости им! Те не знаят що правят!" - нали си спомняте тия думи на Спасителя, казани в ужасните обстоятелства на Неговата Голгота? Те са по адрес на ония, които тогава усърдно са се гаврили с нашия Спасител. Тия истории, които са описани в Евангелието, се случват обаче всеки ден нейде наоколо нас, там е работата, че сме си загубили обикновено сетивата да ги разпознаваме. Е, това поне да ви пожелая освен, а, какво ще кажете? Обичайте истината, вдъхновявайте се от правдата, живейте според нея, борете се за тържеството й. Истината ни прави свободни, само тя може да постига такъв колосален резултат. Нищо друго не може онова, което истината и правдата могат. Да, бъдете правдолюбиви - и ще възлюбите и свободата. Това са двете условия да бъдем човеци в истинския смисъл. Човеци, не зверове да бъдем. Това е назначението на човеците. Нито зверове, нито други някакви животни ни е позволено да бъдем. Примерно не е позволено човек да бъде нещо като плъх. Или като говедо. Или като овца. Или като прасе. Тия неща са ни строго забранени. За нас, човеците, са строго забранени. Не че горките говеда, овце и прочие са с нещо виновни, да ни прощават, че ги използваме тук за примери. Човекът може да бъде човек обаче само ако не се отказва всеки миг от човешкото у себе си - и от човещината.

Сега се сещам нещо, което искам тук да добавя, нищо че бях тръгнал да си ходя, връщам се за малко, тъй да се рече. На тия, дето са се загрижили сега аз съвсем да не мога да си намеря работа и затова на всеки директор на училище, където аз подавам документи, се чувстват длъжни да звъннат по телефона и да му кажат, че се налага да назначи който и да е друг, ако трябва да е самият филанкишия, но само да не е Ангел Грънчаров, та на тия мои тъй усърдни "доброжелатели", които се представят при това за много, видите ли, "морални", аз в техните очи, представяте ли си, съм бил "много лош човек", един вид искат да се представят че страшно много държат на морала, тям значи искам да кажа следното: много е изродено, драги ми мой доброжелатели, вашето понятие за "човещина" и за "морал". Нещо много сте се объркали. Не е добро, не може да е добро, да речем, това, за което си мечтаете, а именно: аз да остана завинаги без никакви средства за съществуване и да умра от глад, ето това, което искате да ми причините, няма нищо общо нито с морала, нито с доброто, нито със справедливостта. Аз не съм бил, по вашата представа, човек, а вие сте човечни, искайки да ми причините това, и то не само на мен, но и на моето семейство, да, искате да уморите и семейството ми, тази ли е вашата представа за "добро"? Това ли, моля ви се, е доброто според вас? Аз съм бил лош, вие сте добри, така ли? Вие искате да ме убиете, водени от изродената си представа за "добро", но вашата представа, простете, но тя няма нищо общо нито с доброто, нито с човещината, нито с морала. Много сатанинска е вашата представа за добро и за справедливо, другарки и другари уродливи "моралисти", ето това искам само да ви кажа. И недейте да си мислите, че Бог някога ще ви прости гаврите, които си позволявате да ми причините. Не си правете сметчици, че някога и самия Бог ще можете да подкупите - за да се отървете от греховете и вините си. Всичко можете да направите, но само на тази грешна земя, а там, когато застанете пред Бог, никакви тарикатлъци няма да ви помогнат. Ето и това бях длъжен да ви кажа, та да не си мислите, че сте много хитри - и че можете да надхитрите самото битие. Нямате този шанс, от мен го знайте това. Поне това научете от мен, друго ако не можете - или ако не искате.

Аз съм учител, ето, и това си позволявам да им кажа на тия другари. Такава просто ми е работата, върша си работата, изпълнявам си дълга. Да не си мислят, че наистина са много хитри. Сега спирам вече дотук, нищо че ми се въртят още мисли в главата. Ще си ги щрихирам за да не ги забравя и другият път ще започна от тях. Та значи, другарки и другари доброжелатели аз освен много лош човек съм също така и много лош философ, тъй ли? :-) Имам титлата "най-лош философ в Пловдивска философска губерния", госпожа инспекторката ми даде тази безценна титла. Тя, тази драга другарка-госпожа заяви това пред самия съд, тя значи не била срещала в живота си по-лош философ от мен, въпреки че била обикаляла много училища! Тия бяха точните й думи пред съда. Както и да е. Забъркаха и тя, и нейната приятелка от ТЕТ-Ленин такава превъзходна каша, че ето, виждате сега до какви ексцесии се стига тия дни по училищата.

Но аз ще продължа да ви описвам всичко, та да се знае. Вие, съвременниците, сте обръгнали дотолкова, че може и изобщо да не се трогнете (мълчите като плъхове обикновено, нищо, мълчете си!), но потомците един ден, убеден съм, може и да се трогнат като разберат в какви подли времена сме живели. Дали ще се трогнат, а, как мислите? Не знам. Тяхна си работа. Както и да е. Чао и до скоро!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo