"И най-големият глупак може да хване тоягата и да накара другите хора да му се подчиняват. Но е нужен ум и прилежание за да служиш на обществото. Малцина успяват да произведат по-добри и по-евтини обувки от своите конкуренти. Другите, които не са толкова добри в професията, винаги искат бюрократичен контрол. Те напълно осъзнават факта, че нямат шанс да успеят при конкуренция. За тях всеобщата бюрократизация е спасение. Овластени от нея, те ще могат да наложат волята си с помощта на полицията.
Фанатичната подкрепа за планирането и социализма често се корени единствено в съзнанието за собствената малоценност и некадърност. Човекът, който осъзнава своята неспособност да устои на конкуренцията, ругае „безумната конкурентна система”. Който не може да служи на своите съграждани, иска да ги управлява."
Откъс от книгата "Бюрокрацията" (1944), автор Лудвиг фон Мизес
"Законът не може да промени манталитета на един народ. Той може да приобщи отделни хора към дадени практики, но не и да създаде нов начин на мислене."
Калоян Стайков
(Цитатите са от Martin Demerdzhiev)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
12 коментара:
Има различни теории за популярността на социализма, при това не само сред некадърниците и глупаците, но също и най-вече сред интелектуалците. Американският философ Робърт Нозик (1938-2002) има интересна статия на тази тема, която обаче според мен не я изчерпва и не е цялото обяснение:
http://www.easibulgaria.org/assets/var/docs/Articles_Analysis/Zashto_intelektualcite_sa_protiv_kapitalizma.pdf
Да, именно, социализмът, таваришч, е разпространен и сред интелектуалците, но именно сред най-некадърните и най-калпавите сред тях. :-)
Не са така прости нещата, прочетете внимателно статията на Робърт Нозик. Както сред десните, така и сред левите интелектуалци има качествени и по-некачествени мислители. Bertrand Russell, Walter Benjamin, Arthur Koestler, André Gide, Lion Feuchtwanger, Bertold Brecht, Явроров, Смирненски, Милев, Вапцаров, Златаров, Пенев например в никакъв случай не са били „некадърни“ и „калпави“ и въпреки това са били леви. Може да не ни харесват техните политически възгледи, но интелектуалните им постижения не могат да се отрекат. Руският автор Михаил Рыклин има интересна книга по темата със заглавие „Коммунизм как религия. Интеллектуалы и Октябрьская революция“, в която се опитва да отговори на въпроса защо толкова много западни интелектуалци приветстват Октомврийската революция и комунизма:
„В то же время ни одна политическая религия XX века не сравнима с коммунизмом (и с Октябрьской революцией как его символом) по притягательности для западных интеллектуалов (Раймон Арон справедливо назвал ее "опиумом интеллектуалов"). Анализ причин столь мощного и длительного влияния - основная задача предлагаемой книги.»
http://www.fedy-diary.ru/html/022011/16022011-01a.html
Ето защо нещата в никакъв случай не са така еднозначни, както ги представяте Вие - и донякъде Мизес, когото иначе много уважавам. С клишета и заклинания интелектуална дискусия не се води. Нашата цел трябва да бъде не толкова да клеймим, колкото да се опитваме да обясним и разберем света.
Аз пък, без да съм нито от ранга на Нозик, нито от ранга на Рыклин мога да кажа, че не само комунизмът, но и всяка, дори и най-баналната и обикновена глупост си има безчет последователи; установил съм също, че колкото една глупост е по-масивна, така да се рече, толкова повече последователи си има, в това число и сред така наречените леви "интелектуалци".
Апропо, Вашето "многозначно представяне" означава, че сте чисто и просто безпринципен и се опитвате да усуквате, белким успеете да си изпълните задачата, а именно, да реабилитирате комунизма. Апропо, хубави парички ли Ви плащат за тази задача, питам просто от интерес, ей-така, нека да разберат и хората колко плащат другарите кагебисти на пачаврите си...
Бих искал да Ви попитам дали това е блог за интелектуални и философски дискусии, или пропагандна платформа и пространство за взаимни обиди? Аз се опитвам да насоча дискусията в интелектуална насока, да се обменят мнения и аргументи, а от другата страна чета само примитивни заклинания и параноидни обвинения в комунистическа пропаганда, което е жалко. Тук от значение май е само да се заклеймяват различни възгледи и техните носители, и то по възможно най-елементарния начин. Само че 25 години след падането на комунизма трябва да е ясно, че като теория и практика той е провален и това се признава от самите комунисти, така че пламът, с който продължавате да ги громите, са най-малкото неуместни и анахронични.
Ето обаче че един Робърт Нозик, самият суперллибертарианец, намира за необходимо да изследва защо толкова много интелектуалци са леви, но не и Ангел Грънчаров, който с един замах решава всичко тези проблеми. Тези хора са просто олигофрени и точка. Но това не може да бъде така просто. Бертран Ръсел определено не е бил кретен, а Яворов е най-големият български поет. Това обаче не им е пречело политически да са леви. Защо става така? Донякъде е прав Йосеф Шумпетер, който казва, че когато хората започнат да мислят за политика, мисленето им става едноизмерно, афектирано и елементарно. Те разсъждават по начин, който никога не биха приели в собствената област на знание. Само че защо е така?
Колкото до мен самия, това всъщност няма значение, но моите възгледи са консервативни, но в духа на класическия консерватизъм, а не на съвременните американски „нео“консерватори например, така че обвиненията във връзки с КГБ могат да будят само насмешка. Така може да мисли само свръхполитизиран и догматичен човек, живеещ в 1989 година и решаващ въпроси от рода на „комунизъм и демокрация“. Само че дори самите комунисти се отказаха от комунизма.
Иначе сте много прав, че „колкото една глупост е по-масивна, така да се рече, толкова повече последователи си има - и затова има много хора, които вярват например в Теорията на относителността, в Големия взрив, в славянския произход на българите, в глобалното затопляне и т.н. Всичко това са абсолютно несъстоятелни и теории и това се вижда от всяко дете, но не и мнозинството от хората и учените.
Така например Пловдив се намира на 130 м надморска височина, а Долна баня на 640м. Според Айнщайн тъй като Пловдив е по-близо до центъра на Земята, то и гравитацията там трябва да е по-силна и така времето в Пловдив да тече по-бавно, отколкото в Долна баня. С течение на времето това трябва да доведе до това в Долна бяна да се съмва много по-рано от Пловдив, даже до положение, че когато в Пловдив е нощ, в Долна баня да е ден, което е абсурдно. Или пък прословутият «парадокс на близнаците», при който единият близнак, пътувал с висока скорост, уж остарявал по-бавно. Кой би повярвал в подобна глупост освен «учените»? С какво се различават двамата близнаци, нали според принципиа на относителност и двамата се движат относително един спрямо друг, а ускоренията и в ТО са абсолютни?
Надявам се, че не принадлежите към онези «безчет последователи» на подобни «масивни глупости».
Естествено, че всички комунисти са дебили и уроди. Това мога да го знам и без да съм от ранга на Нозик. Бертран Ръсел е просто едно изключение, потвърждаващо правилото. Апропо, откъде-накъде Б.Ръсел да е комунист? Аз лично британски комунист не познавам, нито американски, англичаните и американците са имунизирани, кой знае защо, срещу дебилизма, наричан комунизъм.
Апропо, не очаквайте от мен похвали когато бълвате най-откровени глупости. Изобщо комунистите не са се отказали от комунизма си, той им е в сърцата. Погледнете в собственото си сърце и ще разберете какво има там... :-)
Всичко това повдига много проблеми и въпроси, които изискват пространно обсъждане. Оставете между другото моите лични политически убеждения, аз вече казах какви са те. За Вас обаче явно всеки безпристрастен, обективен изследовател на тези въпроси, който не заклеймява с всяка втора дума комунизма и комунистите, изглежда сам е комунист. Аз обаче отдавна съм опровергал марксистката теория с почти необорими логически аргументи, които обаче трудно се схващат дори от професионални философи, защото повечето от тях не са мислили задълбочено по тези въпроси.
Особено хуманитарните интелектуалци имат несъмнени леви тежнения и този феномен чака своето обяснение. Дали ще ги наричаме „комунисти“, е друг въпрос. Теорията, че всички те са просто „дебили“ и „уроди“, не издържа критика.
В англосаксонското пространство комунистическата идеология в своя чист вид наистина като цяло не е на почит, но това не значи,ч че там няма комунисти и левичари.
Комунизмът наистина е в сърцата на комунистите, но с това не се решава въпросът за идеологическите убеждения на руското стратегическо ръководство, за които не знаем почти нищо. Въобще да се дефинира комунистическата идеология не е така лесно, понякога даже се твърди, че комунизмът не е строг набор от догми, а гъвкава методология, готова на всевъзможни маневри и компромиси, но ако е така - в името на какво точно?
Представата Ви за мен е крайно опростена и съвсем невярна, проявявате склонност да ми приписвате неща, които са ми органически чужди. А комунизмът е най-негъвкавото нещо, което някога е съществувало на тази земя, неговата неизменна същина аз я свързвам с няколко догми, неизменни като железо-бетонните глави, които вярват в тях. Нищо ново няма в главите на руските водачи, които са все кагебисти, сиреч комунисти. Когато цъфне налъмът на Р.Ралин, тогава някоя догма на комунизма ще си промени.
Кои обаче са точно тези догми, не е ясно, защото както виждаме комунистите, вкл. Зюгянов и КПРФ – къде на думи, къде дори реално – се отказаха от повечето си принципи след 1989, респ. 1991. Това, разбира се, може и да е тактическо отстъпление и даже е много вероятно да е така, но то показва, че комунизмът не е такъв ригиден набор от принципи, още повече че за всички здравомислещо хора марксистко-ленинската ТЕОРИЯ е очевдина глупост. Излиза, че марксизмът е по-скоро един вид методология. Но методология за какво и какво остава тогава от комунизма, ако с повечето или всички негови принципи и догми са възможни макар и половинчати компромиси? Какво точно представлява комунистическата идеология? В какво вярват руското и китайското стратегическо ръководство? Имат ли крайна цел и ако да – каква е тя? Свързана ли е тя с комунизма? В какво вярва Михаил Миков? В какво вярва Любен Гоцев? Дали са станали голи прагматици, които се интересуват само от личното си добруване и забогатяване и властта е само средство за личното им благоденствие, или дълбоко в себе си са „комунисти“, каквото и да означава това точно? Доволни ли са от сегашната псевдодемократична и псевдопазарна система и биха ли я поддържали вечно, или за тях тя е само необходимо зло и временен компромис и при първа възможност биха я заменили отново с твърд ленинизъм?
Неизбежни догми на комунизма са кражбата, лъжата, далаверата, тарикатлъците от всякакъв род, мързела, паразитирането, съсипването на личностите, на талантите, на работливите и пр. Тия догми никога няма да се променят или изпарят. И по време на автентичния комунизъм ги имаше, има ги и сега при неговата социалистическа "пазарна" версия. Сега комунистите вече са капиталисти, но изцяло са под властта на същите ония догми, в името на които осъществиха ексцесиите си в периода 1944-1989 г.
Неизменни догми исках да напиша, виждам, че съм написал "неизбежни"...
Публикуване на коментар