Цар Борис Трети е умрял от неестествена, от умишлено предизвикана смърт

Поверителен доклад от 1943 г.: Цар Борис III е отровен, написано от Христо Христов

Сайтът desebg.com публикува личен проверителен доклад относно: Вътрешното положение във връзка със смъртта на Н.В. Цар Борис III. Документът, чийто оригинал се намира в полицейските архиви, съхранявани от Държавна агенция „Архиви”, е от 6 септември 1943 г., ден след като монархът е погребан в Рилския манастир и в него се изразяват съмнения, че той е отровен.

Днес се навършват 72 години от смъртта на цар Борис III през 1943 г. Тя става факт две седмици след личната среща на царя с Хитлер във Wolfsschanze (Вълчата бърлога), първата щаб-квартира на фюрера на Източния фронт в Източна Прусия. Личният поверителен доклад е без автор и адресат, но от съдържанието му се разбира, че е изготвен от лице, запознато с подробности от живота на царя и тогавашното държавно управление в България, а също така и с достъп до Двореца и върховете на властта.

Документът е открит от разследващия журналист Христо Христов при проучване на полицейските архиви до 9 септември 1944 г., намиращи се от 2010 г. в Държавна агенция „Архиви”, където тогава бяха предадени от МВР (desebg.com даде гласност на неизвестния документ за първи път през 2012 г., бел. ред.).

В смъртния акт на цар Борис III като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“, но съмненията за неестествената смърт на царя се появяват веднага след края му и продължават до днес. Съществуват предположения, че той е бил отровен от Хитлер, някои подозират Англия, а други Сталин.

В своите спомени Царица Йоанна пише: „Моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан”.

В сайта на наследника на цар Борис – Симеон II Сакскобургготски по повод смъртта на баща му е посочено, че „тогава, а и до днес, като отровители са подозирани както нацистите, така и комунистите. Съществува и друга теза – за естествената смърт на Царя, причинена от преумората и тревогите в онзи съдбовен за страната период.”

В публикувания поверителен документ от 1943 г. се изразяват точно съмнения за отравянето на царя. Местонахождението на документа в полицейския архив отпреди 9 септември 1944 г. предполага, че ако той не е изготвен от полицейски служител или агент, то най-малкото съдържанието му е станало известно на ръководните фактори в полицията през 1943 г.

От първия и последния абзац на доклада се разбира, че той е писан от един човек, който е имал серия от контакти „по определен план” в периода още от „първата криза в здравето на Н.В. Борис III”, тоест от 23 август, а след това срещите му са продължили до 6 септември 1943 г.

Хората, с които авторът на документа се е срещнал и разговарял, са „множество лица от най-различни обществени слоеве на столицата, както и с някои от делегациите в провинцията”. Лицата включват и военни, както това се разбира от последния абзац на доклада.

Документът е разделен на няколко части, като в първата, озаглавена „Около смъртта”, се стига до следния извод:

„Н. Величество е бил абсолютно здрав до деня на първата криза – 23 август, т.г., т.е. внезапното запушване на никога досега боледувалата аорта не е причинено от нейното износване или това на други сърдечни органи, а е било предизвикано от изкуствен начин, т.е. от ОТРОВА”. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo