Само 3% от кандидатите за кметове на местните избори са сътрудничели на ДС. Това става ясно от проверка на комисията по досиетата, чиито резултати бяха огласени днес. Проверени са 9092 лица, а установените сътрудници са 267.
Всички парламентарно представени партии и коалиции имат в листите си агенти на ДС. Най-много са в БСП - 56. На второ място е ГЕРБ с 39, следва ДПС с 38. АБВ е с 12, Реформаторският блок - с 10, НФСБ има 7, а "Атака" - 5. БДЦ са с 4-ма агенти, а сред кандидатите на ВМРО те са трима.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: И какво излиза сега - с ченгета от ДС е бъкано и то във всички партии. И при това колкото по-силна и влиятелна е една партия, толкова повече ченгета от ДС има (в ГЕРБ, предполагам, щом ченгетата от ДС са по-малко в сравнение с БСП, но за сметка на това там, убеден съм, милиционерите са значително повече!). Ченгета от ДС има даже и при реформаторите, да са им честити, едно време в СДС и в ДСБ ченгета не се допускаха до листите (явно злодеят Костов е бил причина да е било така!), ама това време очевидно е минало. Като гледам тази прелестна картинка ми хрумна следната възгадничка мисъл, която се улавям, че понякога си я тананикам и като песен:
- Мама ми думаше: "Синко, влез в ДС, за да сполучиш и преуспееш! Ама аз, с акъла си зелен, не влязох: ето сега изостанах крайно много в живота - в сравнение с ченгетата!"
Разбира се, че моята майка не ми е говорила тия неща, това е опит за шегичка. Не можах да го направя в рима, щото нямам тия умения, но исках да пародирам по известната народна песен "Мама ми думаше, синко ожени се! А пък аз, млад ерген, със акъла си зелен, си останах, мамо, неженен...". Мисълта ми е, че който се е венчал навремето за ДС, постигна страхотни постижения, стана, дето се казва, "човек", и то от големото доброутро, който си е имал вземане-даване с Дс, стана най-малкото началник некакъв, "бизнесмен" велик, банкер, кмет, премиер, президент (Гоце Първанов и т.н.), дипломат, абе какъвто си искате е станал, професор примерно; я гледайте такива като Божо Димитров какви бляскави кариери направиха заради туй пусто ДС?! Кеворкян да речем стана най-велик журналист, с извинение! Нема човек, който да е бил от ДС и благоденствието да го е подминало някак, аз лично такъв човек не зная, вие ако знаете, дайте ми пример, за да ме опровергаете. Доган, с философско образование като моя милост, направи чутовни подвизи, пред които човечеството немее от възхита - все заради ДС е постигнал всичко това, вярно техно момче си е той до ден днешен и сега е най-важен държавен човек, с ордените му, с имотите му, с милионите му, с какво ли не. Тошо Тошев знаете колко просперира, ДС нема начин да не му е помагала. Други станаха генерали. Мнозина видни ченгета от ДС станаха най-видни учени, с извинение. Огнян Сапарев, примерно, стана ректор, шеф на телевизията, депутат от която си поиска партия, какъвто не си и поискал, такъв само не е станал; сега реши да стане "намръщен и недоволен от всичко ляв интелектуалец-антинатовец", чиито книги по тази причина ги издават в луксозни тиражи, и това стана - и печели ли печели!
Други примери щете ли? Примери - бол. Който обаче като мен не само че не е имал топли връзки с ДС, не само че не е дружил с ченгета от ДС, но и е имал неблагоразумието да пише и да говори срещу ДС, такъв от беди не може да се отърве, натикали са го в "десета глуха линия", нищо не става от такива като мен, пълни боклуци и нещастници станахме. Та мисълта ми е, че е требвало некога да си продадем и ний душите на ДС, та и ний нещичко да постигнем, и ний да бяхме седнали на големата трапеза, ама не, пустото достойнство, свободата си пазехме, личността си гледахме да пазим чиста и неоцапана, ето, сега сме станали за окайване. Никой за нищо не ни цени, не ни уважава, прости учители си останахме, с мизерни заплати, броим стотинките си, немаме стотинки вече и за автобус, безработни сме, страшна работа, не ми се говори даже! Спирам. Сега сядам да пиша нещо ново, за моите патила около съдебните дела, които водя, щото мен даже и от преподавателски права ме лишиха другарите, дето имат най-топли връзки с ДС или са техни приближени. Ужас, същински ужас е да живееш у Нашенско без да имаш топли връзки с ДС, какво повече да ви приказвам, то всичко си е от ясно по-ясно...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар