И тъй, да вървим напред, към нови и нови нравствени подвизи в защита на толкова онеправдания човешки морал

Тази сутрин общо взето си позагубих времето за други неща и за писане по важната тема, за която си бях наумил, май не ми остана време. Но това е донякъде и хубаво, щото като нямам време за писане, като съм изморен вече от правене на други неща, като ми е писнало да пиша, ще пиша по-кратичко, а пък краткото писане, знаете, е най-голямата добродетел, която най-високо ценят тъкмо четящите - да не се мъчат да четат много, да си пазят очите и пр. То ето, въпреки това сядам да пиша, ще се постарая да бъда пределно кратък. Макар че добре зная, дам ли туй обещание, ми се отприщва след това такова приливно многословие, че едва успявам да завърша - и пиша най-дълго и нашироко, като пълноводна река.

Оня ден се сетих, че по едното от съдебните дела, които водя срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, това за клевета (другото, знаете, е за отмяна на репресивната й заповед за уволнението ми) не съм взел протокола от последното съдебно заседание; е, отидох до сградата на съда, подадох заявка за копие, ето, копието вече е при мен. Зачетох се. Аз тогава, на самото заседание, закъснях малко (понеже пътувах от работа, от гр. Раковски, пък ми закъсня рейса, та се явих в съда със закъснение, едва успях, бързайки и изпотен, да се довлека някак до съдебната зала), та заседанието беше вече почнало и аз бях изпуснал някои неща. Взех да чета с интерес протокола и в един момент усетих, че ми става лошо, аз такова злословие по свой адрес скоро не бях чел, страшна работа; и понеже съм човек правдолюбив, не мога да търпя явните несправедливости, те страшно много ме възмущават, при вас не знам как е, но на мен неверните, кривите, изопачаващите истината думи ми действат сякаш са нещо като ръждясали пирони, които се забиват направо в сърцето ми. И понеже се познавам добре (иначе съм пределно спокоен и благо настроен, дружелюбен човек), за да не се поболея съвсем и да се наложи да влизам в болница (наистина горкото ми сърце не може да търпи злословието!), захвърлих протокола и няколко дена не посмях да се доближа до него, просто ми ставаше гнусно като се сещах за него. Но ето, съдебното дяло наближава, тази сутрин, рекох да свърша тази неприятна работа, сканирах самия протокол, стараейки се да не се зачитам, щадя си здравето, тъй да се рече. Но това-онова без да искам попрочетох, то ми стигаше. Обещах да сложа този съдебен протокол в блога си ей-така, дето се казва, "за историята", нека народът да чете, но днес-утре ще питам все пак адвоката си дали да го правя, знам ли, да не взема да наруша някакви не знам си какви правила.

Аз лично смятам, че морални правила няма да наруша, щото истината е върховна ценност, който каквото говори, трябва да има смелостта и достойнството да не се срамува за думите си, поема си, така да се рече, цялата отговорност за тях; от тази гледна точка смятам, че няма нищо лошо да публикувам този толкова любопитен и интересен, направо душераздиращ, ако мога така да се изразя, протокол; но може да наруша някое съдебно разпореждане или процедурно правило, затова дали да не изчакам с публикацията, а, какво ще кажете? Моля особено хората сред вас, които са наясно със съдебните разпореждания, да се произнесат по този казус, ще им бъда много признателен ако ми кажат дали няма да сгафя като публикувам въпросния протокол от едно съдебно дяло от частен наказателен характер (поне някакви сериозни държавни тайни нема в него, та по тази причина съм спокоен!). От друга страна обаче пък какво ми пука толкова, аз, както ще видите, в този протокол съм изкаран по-черен от дявола, тъй че от какво мога да се боя повече: като си оцапан и омазан отвсякъде с... лайна (с извинение за думата, но друга сега не мога да си кривя устата и душата да търся, тази е най-подходяща, оставям я по стилистични подбуди - един вид заради красотата на слога!) е крайно тъпо да се плашиш, че като публикуваш протоколите ще прибавиш към цялата гнус, в която си овъргалян, некое и друго допълнително кално петънце: абе както мокрият не се плаши вече от дъжд, така и овъргаляният отвсякъде с екскременти нема как да се плаши от малко допълнителна нищожна мръсотийка. Е, по тази причина не ми пречи нищо да взема и да публикувам протокола от последното съдебно заседание даже без да съм дочакал разрешение от адвоката си. Най-вероятно ще го сторя. Имайте малко търпенийце. А ето сега нещо сюблимничко, с което започва този протокол, нещо, което е станало в мое отсъствие, заради закъснението ми, за което по тази причина аз не знаех нищичко.

Какво да обяснявам, ето ви многопоказателен откъс от самия протокол, прочетете го самички:

Сега разбрахте ли най-накрая колко долен човек - и най-вече пределно гнусен манипулатор! - е моя милост?! Абе мерзавец от класа съм аз, щом съм си позволил да дам под съд толкова етични и високоморални хора, които, сами забелязвате, направо са се разтреперали от най-възвишено и чисто нравствено възмущение като са забелязали колко осъдителна от морално естество е моята постъпка? Нравствен урод като мен, сами виждате, без да се замисли, си е позволил да вложи толкова грозни и при това съвсем лъжливи, непроизнесени думи в устата на високоуважаемата госпожа Съдия, което именно е породило и тъй чистото, повтарям, възмущение в изцяло непорочните и възвишени души на ответната страна, на подсъдимите. И те, водени от своето толкова светло морално чувство са се хвърлили мигновено в една благородна борба за отстраняване на крещящата несправедливост, ама на, уродът Грънчаров, дето е съвсем пропаднал в нравствено отношение, се е съгласил да махне тия очевидно неверни думи едва след намесата на неговата собствена адвокатка. (Апропо, тия думи не само че са махнати, но и когато са били публикувани, са били публикувани в съвсем друг контекст, в смисъл, че аз така съм разчел изражението на лицето на многоуважаемата госпожа Съдия, но в такива маловажни стилистични подробности да не изпадаме; важното е Грънчаров да бъде представен за пълен мерзавец, безкрайно долен човек, урод, целта е постигната: нема сега да се церемоним повече с такива нравствени отрепки като него!)

Но ето, водени от справедлив нравствен плам въпросните защитнички на истината и на правото, пък и на високото достойнство на съдебната власт не пропускат сега случая да изтъкнат заслугите си, както и да припомнят на многоуважаемата госпожа Съдия с какъв нравствен изверг и урод си има тя работа, за да не би да се подведе и да си помисли, че той все още не си е загубил безвъзвратно своя нравственний облик! (Да не забравяме и това, другарки и другари... съдебни заседатели, че въпросният нравствен урод и мерзавец доскоро се подвизаваше и като учител по... етика и право, леле, каква вопиюща несправедливост е пък това!) Минала е повече от година от това памятно събитие, случило се при започването на съдебното дяло, но ето, справедливо възмутените от моята мерзавщина блюстителки на тъй възвишения морал не са забравили стореното от мен, което иде да покаже колко чисти и непорочни, да повторя това, души имат те - за разлика от него, сиреч от мен, от мерзавеца, от мизантропа, от непоправимо пропадналия злодей! Е, нравствени уроди като тоя същия Грънчаров могат да си помислят, че тази мелодраматична сценка, взета сякаш от незабравимата драма за многострадалната Геновева, е нещо като най-мил и чистосърдечен... компроматец, имащ за цел да настрои многоуважаемия съд в полза на подсъдимите, но те, уродите, затова са уроди, щото друго и не могат да си помислят - и да кажат, естествено! И тъй, да вървим напред, към нови и нови нравствени подвизи в защита на толкова онеправдания човешки морал. И на самата човечност, естествено, която тоя въпросния урод Грънчаров тъпче без никаква жал и пощада!

Сега каквото ще последва аз не мога да го предам с думи, онемявам направо, затова ще се въздържа от всякакъв коментар. Тук не аз, тук самият Данте, какво говоря, самият Шекспир направо е неспособен нищичко да каже, само, допускаме, г-н Оруел и господата Кафка, Йонеско и Бекет нещичко могат да кажат, щото си падат по такива именно... да, да не употребяваме обидни думи и квалификации, по такива именно... хм... по такива именно... пищни морални словоизлияния. Това, което ще прочетете, е направо поезия, тъй че думите тук повече нищичко не могат да прибавят, тук се искат само гениални композитори, които да вземат да си седнат на мързеливите задници, та да съчинят нещо като оратория, като опера, като епична музикална комедия, оперета, симфония, мелодрама, абе каквото си иска да съчинят, важното е с нещо да обезсмъртят чутовния нравствен подвиг на тази толкова скромна и човеколюбива директорка на училище. Спирам, виждате, думите ми са крайно слаби, затуй и оставям само да четете - и да се наслаждавате.

И понеже ще подбера само откъси, подбрани най-великолепни моменти от дългата й реч пред уважаемия съд, знам добре, че някой зевзек няма начин да не ме упрекне, че съм изхвърлил тъкмо онова, което, така да се рече, ми е най-неизгодно; та по тази причина чакайте пълната публикация на целия протокол, но понеже той се състои от цели 26 страници (!), това по разбираеми причини не може да стане сега, ще го направим обаче в най-близко време - за радост на четящия народ, на народа, обичащ да чете такава великолепна и поетична проза. А сега ще ви се наложи да се задоволите ето с тези трохи от великолепната баница, която ви чака съвсем скоро:

Достатъчно ли е? Искате ли още? Можете ли да се откъснете от туй великолепно четиво? Кой каза, че няма поезия в живота ни? Има, има... ето още малко, съжалявам ви, затуй ви давам още от това духовно пиршество:

Както сме я подкарали да ви дам и останалото? Давайте, от мен да мине: то аз от тая добра душа си патя толкова:

За несведущите - Паунов е фамилията на бившия директор на ПГЕЕ-Пловдив понеже става дума за него. Ами толкова. Засега. Спирам дотук. Стига. Хубав ден ви желая! И приятни размисли по повдигнатите тъй възхитителни морални теми!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo