Ето какво казва един български гражданин със сродни на моите ценности и със съдба, съвсем близка до моята

Проблемът не е в това за кого аз гласувам и съм гласувал с нищожната частичка на вота си, проблемът е в останалите гласуващи и негласуващи мои съграждани. Ненужното ми търпеливо упорство - срещу милиони инати. Аз не гласувах за Луканов, Виденов, Станишев, Орешарски, Борисов, Сидеров, Доган, Местан, В. Симеонов, Първанов, Бареков, Цецка Цачева, Р. Овч., Румен Петков, Рашидов, Йовчев, Кунева, Стоянович, Фандъкова. Веднъж се излъгах и гласувах за Симеон Отцеотстъпника. Не гласувах за Яне Янев, Каракачанов, С.Дянков, Пеевски, Чукалов, Мая Манолова. Други гласуваха.

Аз не емигрирах и продължавах да работя срещу нищожно заплащане като учител, предпочетох мизерията и оскъдните рамки в битието си, но да давам нещо полезно на децата според уменията ми. Така протече животът ми, половината - в натрапената правешка диктатура, останалата - в проправената от ДС метаморфоза за вечно охолство на червената каста с ченгеджийските правителства.

Днес пак ще гласувам, отново с частичка от упоритата ми надежда за добро някогашно бъдеще за другите свои съграждани, въпреки техния объркан инат.

Борислав Ждребев

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз само дето не съм се излъгал и НЕ гласувах и срещу Симеон Отцеотстъпника. Иначе другото и при мен е точно така както при г-н Ждребев.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo