Не се оставяйте да бъдете съблазнявани от разплулия се от лъжи и от разврат комунизъм, а търсете начин да му се противопоставите поне с гласа си!

Между нас казано, у нас има невероятно богатство от различни, от какви ли не видове комунизъм, между които можем да избираме: традиционен социализмо-комунизъм (на вавилонската блудница, на дъртата столетница), популистично-бабаитски милиционеро-комунизъм (вярвам, сещате се коя партия имам предвид, за коя партия намеквам), "патриотичен" национал-комунизъм или национал-социализъм (излишно е да казвам кои са пък тия, всички се сещат кои са, лесно е да се разбере това), ченгесарски "друговерен" национал-комунизъм (от ясно по-ясно е кои са пък тия другари-ченгета, представящи се за "либерални защитници", видите ли, на правата и свободите на малцинствата), това са основните видове разпространени у нас видове комунизми, а пък останалите вече са смесица, специфична амалгама на тия същите видове комунизми - и по тази причина те са трудно определими, трудно може да им се даде някакво име или да им се измисли дефиниция.

Имаме си и еврокомунизми, и азиатски комунизми си имаме, абе всичко си имаме, комунизми у нас да търсиш, у нас комунизмите са бол, цяло изобилие. И мутренски комунизъм, разбира се, си имаме, и бандитски, и "капиталистически", и олигархичен комунизъм си имаме, човек не може да допусне, че някакъв вид комунизъм си нямаме, това е изключено да се случи. По тази причина за мен лично е лесно да се ориентирам за кого да гласувам: винаги гласувам за ония партии, които по някакъв начин ми показват, че са най-далеч от комунизма, гласувам за партията или коалицията, на която комунизмът й е чужд, този за мен е критерият за политическия избор, който правя. Видя ли политик, който показва, че комунизмът като мироглед му е изцяло чужд, той мигновено печели моето доверие: има и такива, да, има и такива, рядко са, но ги има!

Пиша това ей-така, между другото, за да покажа, че у нас човек не е обречен да се кланя на някакъв, пък било то екстравагантен или дори екзотичен вид комунизъм, възможно е човек да бъде и различен, да бъде антикомунистически мислещ или настроен. Има такива хора и у нас, слава Богу - ако нямаше, тогава мръсното комунистическо море щеше да ни залее, задуши и удави. Може човек да си спаси душата и да се отърве от проказата на комунизма, тази е надеждата един ден да се окаже, че не сме страна, обречена на комунизъм, но това вече си зависи от нас самите, не от някой друг.

Зависи от промяната в съзнанията ни. Не се оставяйте да бъдете съблазнявани от разплулия се от лъжи и от разврат комунизъм, а търсете начин да му се противопоставите поне с гласа си, а най-добре и иначе, встъпвайки във всекидневна практическа борба с него, с неговите носители - този е начинът за възвръщането на общественото здраве: щото мутациите и разсейките на комунизъм, които са обхванали тялото на България, са най-ужасна и коварна болест.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo