Писмено изложение от тъжителя Грънчаров по съдебното дяло за клевета, водено срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив

В публикация под заглавие И тъй, да вървим напред, към нови и нови нравствени подвизи в защита на толкова онеправдания човешки морал дадох възможност на читателите на моя блог да се запознаят с текстови запис (протокол) на изявлението пред състав на Районния съд в Пловдив на г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив, която е подсъдима в заведено от мен съдебно дяло за клевета. Интересно, пък и справедливо беше след като толкова пъти този казус е бил обсъждан на страниците на блога ми да се запознаем и с гледната точка на ответницата; е, запознахме се, всеки нека сам да си прави своите изводи. Съвсем естествено е, че моето разбиране на цялата история по коренен начин е несъвместимо с нейното. След няколко дни, на 29 октомври, от 14.30 часа ще се проведе последното (да се надяваме) заседание по това дяло, тогава съдът ще трябва да произнесе и присъдата си.

Ще се консултирам със своя адвокат какво да правя, но моето становище е, че съм длъжен да известя съда и за моята позиция по повод изявлението на подсъдимата - примерно под формата на "писмено обяснение", адресирано до съда. Тази сутрин сядам да пиша проект за това мое обяснение, което ще изпратя на адвоката си. Публикувам го и тук - предвид обществения интерес към това съдебно дяло; пък нали гледната точка на двете страни следва да бъде равнопоставена, което е справедливо. Идеята ми е да спомогна, според силите си, истината по казуса да вземе надмощие - по тази причина, понеже истината не ми е безразлична, решавам да изявя тук гледната си точка. Не споделям разбирането, че трябва да крия от другата, от ответната страна своите ходове пред съда; причината е, че съм привърженик на свободния дебат, единствено благодарение на който истината може да се наложи пред заблудата, пред старанията тя да бъде скрита, изопачена или изкривена. Ето варианта на моето писмено обяснение, което най-вероятно ще изпратя тия дни до съда:

До Пловдивски Районен съд, XI наказателен състав

ПИСМЕНО ОБЯСНЕНИЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, частен тъжител и граждански ищец по съдебно дело 1727/2014 г.

Уважаема госпожо Съдия,

Във връзка с изявления пред уважаемия Съд на подсъдимата Стоянка Костадинова Анастасова и на нейната довереница адв. Златева, направени на миналото заседание на съда, се чувствам длъжен да заявя следното - с оглед да спомогна за установяване на истината:

I. По повод на изявление на адв. Златева в началото на съдебното заседание, представено в Протокола със цитираните думи, държа да заявя следното:

1. С това свое изявление адв. Златева представя в съвършено превратна светлина моя текст, изопачава думите ми, старае се да ги представи така, че да ми припише укорим от всякаква гледна точка морален облик, иначе казано, опитва се да съчини "компромат", с който да ме злепостави пред уважаемия Съд или да ме оклевети; ето основанията ми за такава една преценка:

а.) На уважаемия съд адв. Златева представя най-първоначален, нередактиран вариант на мой текст, публикуван в блога ми, който е коригиран или редактиран няколко часа по-късно, след публикуването му;

б.) Но дори и в този първоначален вариант, както е видно от представеното от адв. Златева хартиено копие, пише нещо съвършено друго, в сравнение с това, което тя се опитва да внуши на съда, пише ето какво:

... сиреч, искаме една по същество символична сума, колкото да се покрият разходите за адвокати). Адвокатката на другата страна, без да се церемони много-много, чистосърдечно заяви, че те, видите ли, нямало било да платят нищо, което предизвика мигновената реакция на съдийката: как така, не стават така тия работи, не може да обиждаш, пък нищо да не платиш?!

Ето за този текст става дума; аз не мога да кажа дали в него няма някаква намеса от страна на вносителите (той е представен във вид, който не изключва такава намеса), но да приемем, че това са моите първоначални думи, във връзка с които може да се каже следното:

- в моя текст се говори за "мигновена реакция", никъде не е казано, че става дума за изричане, за словесно изразяване, както адв. Златева директно ми приписва, един вид добавяйки го от себе си, а именно позволява си да твърди, че уважаемата госпожа Съдия била "заявила в съдебната зала"; има голяма разлика между "заявяване" и "реакция", още повече пък мигновена (приписваните ми думи просто няма как да бъдат изречени за един миг, иска се повече време за изричането им!); от непредубедения прочит на текста личи, че под общото понятие "реакция" може да се разбира какъвто си искате вид реакция, примерно под формата на изражение на лицето, мимическа, по друг безсловесен начин и пр.; един вид излиза, че аз лично така съм разчел реакцията на уважаемата г-жа Съдия, но никъде не твърдя, че тази реакция тя я е изразила именно с въпросните думи;

- ако аз наистина твърдях, че тези думи са изречени или произнесени гласно от уважаемата г-жа Съдия, то тогава аз щях да ги сложа поне в кавички, като цитат, или пък щях да ги обособя като пряка реч, такова нещо обаче липсва в поднесения от адв. Златева текст;

- Подсъдимата г-жа Стоянка Анастасова е учителка по литература по образование и можеше да разясни детайлно тия правописни и стилистични тънкости на своята довереница, та тя да се беше предпазила от своя опит да внушава неверни, подвеждащи неща на уважаемия Съд;

2.) Адв. Златева си позволява същевременно да демонстрира пред уважаемия Съд възмущение от "неверното твърдение" на моя милост по адрес на някакви съчинени току-що от самата нея "думи", вложени пак от самата нея в устата на уважаемата г-жа Съдия, значи излиза, че именно този, който произвежда въпросните "неверни думи", се възмущава от поведението на човека, когото той се опитва да набеди в нещо, което даже не му е минало и през ума; злоумишленият и клеветнически характер на такова едно манипулационно внушение, на което е обект уважаемият Съд, не се нуждае от повече разясняване;

3.) С тази нескопосана процедура по внушаване на неверни твърдения на уважаемия съд адв. Златева била искала "да докаже", по нейните думи, как "г-н Грънчаров успява да манипулира общественото мнение чрез блога си с неверни твърдения и факти" (това е точен цитат от протокола); е, успява да докаже само това, че по най-убедителен начин демонстрира как тя самата борави пределно фриволно с измислени от самата нея "факти" и "твърдения" на другата страна, т.е., иначе казано, сама себе си изобличава по превъзходен начин в опити за манипулация и подвеждане - и при това не на някакво абстрактно или имагинерно "обществено мнение", а на самия уважаван Съд;

4.) Ефектът от тия старания е изцяло бумерангов; при това не мога да се въздържа да не отбележа, че този пример е чудесна илюстрация и за това как от страната на подсъдимите (и на тяхната довереница) даже и пред уважаемия съд, в самата съдебна зала не престават опитите за злоумишлено дискредитиране и за оклеветяване на моята личност, за превратно, невярно представяне на моите думи, на моето поведение, за накърняване на моето достойнство и т.н.;

5.) Като капак на всичко става дума за нередактиран текст, за текст в "суров вид", който в този си вид отдавна, преди повече от година, вече не съществува нито в интернет-пространството, нито на някакво друго място (освен в доста обемистата папка за компромати на подсъдимата Анастасова и нейната довереница адв. Златева); не мога да оценя като приемлив аргумент за "изваждането на тия стари кокали от гардероба" твърдението, цитирам

В Министерството на образованието го коментират колегите, затова го представям.

Не става ясно как в МОН "колегите" още цитират нещо, което не съществува, но нека тия твърдения да си лежат на съвестта на подсъдимата Анастасова и на нейната престарала се очевидно довереница. На мен не ми е обаче безразличен този нескопосан, съшит с бели конци опит за съчиняване непосредствено пред самия Съд на компромат по мой адрес, който удря по моето достойнство, по моя нравствен облик на учител, на писател, на човек; излишно е да казвам, че в случая е налице и опит за подвеждане на уважаемия Съд, за внушаване на Съда на неверни и компрометиращи достойнството на тъжителя "факти" и "твърдения", които другата страна си изсмуква един вид от пръстите;

6.) Този пример обаче говори и показва нещо твърде значимо, което е свързано с настоящото съдебно дело: че и клеветата по мой адрес, свързана с моето "нервно-психично здраве" и "разстройство", за която се води това съдебно дело, пък и настоящата клевета пред самия съд, представяща ме фактически като "лъжец" и "зъл и безскрупулен манипулатор на общественото мнение" са обусловени единствено от неприкритото желание на подсъдимата Анастасова да ми отмъсти по някакъв начин за моята обществена и гражданска позиция, изразявана чрез моя блог.

В последните години преди уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив аз превърнах своя блог в рупор на борбата за същинска демократизация на отношенията в училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив, за пълна гласност и откритост, за свободен и демократичен дебат по всички горещи проблеми на училищния живот. Причина да сторя това беше нетърпимата нравствена и психологическа обстановка в ПГЕЕ-Пловдив, възцарила се след като на директорския стол се възкачи подсъдимата Анастасова - в ПГЕЕ-Пловдив и тогава нямаше, и сега продължава да няма никакви условия за свободен и демократичен дебат по проблемите вътре в самата училищна общност; е, по тази причина се наложи дебатът да бъде изнесен в блога ми като една доста популярна медия. За жалост, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, в случая подсъдимата Стоянка Анастасова в тази ситуация прояви неблагоразумието да поведе недопустима и нечестна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, оклеветяване и оплюване, довела в крайна сметка до изгонването ми по крайно грозен начин от ПГЕЕ-Пловдив. Тя си позволи да поведе срещу мен същинска компроматна война, безброй какви ли не компромати бяха съчинени и произведени срещу мен, ето, виждате, уважаема госпожо Съдия, този стил на поведение и на отношение си проличава по несъмнен начин и в поведението на подсъдимите дори и пред уважаемия Съд, в самата съдебна зала.

II. По повод на заявеното от подсъдимата Стоянка Анастасова в съдебната зала на миналото съдебно заседание държа да заявя няколко най-важни момента; нейното изявление повдига много въпроси, но поради стремежа ми за краткост съм принуден да се огранича със следното:

1.) По фрагмента от т.н. "производствена характеристика до ТЕЛК", написан от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, от подсъдимата г-жа Ст. Анастасова, който е предмет на настоящото съдебно дело, желая да отбележа следните важни моменти:

а.) "Диагнозата", приписана ми от подсъдимата Анастасова, а именно "податливост на чести нервно-психически разстройства", е неподкрепена от каквито и да било неоспорими медицински факти и основания, т.е. тя е нейно волно изобретение или съчинение, за съставянето на каквото, разбира се, тя няма нужната професионална квалификация;

б.) Във визирания текст на въпросната "производствена характеристика" се твърди, че "... поради често възникващите конфликтни ситуации между него и учениците, които той не може да овладее по време на учебните занятия и извън тях, изпада в нервно-психически разстройства, което е предпоставка много често да се влошава здравословното му състояние. Поради честите си отсъствия по болест не е в състояние да изпълнява годишната си преподавателска норма и задълженията си като учител по длъжностна характеристика..." се съдържат куп неверни, подвеждащи и крайно пристрастни и злоумишлени твърдения, примерно тези:

- "Честите отсъствия по болест" на моя милост се дължат най-напред на заболяване на сърцето ми, от което страдам от години; но това са, примерно, 1-2-3 отсъствия по болест за една учебна година, не повече; горе-долу толкова се случва да отсъства и на всеки друг учител, дори и да няма някакви хронични заболявания, а да отсъства, примерно, поради настинка, грип или нещо подобно;

- Г-жа Анастасова не може да представи нето един болничен лист, от който да личи, че съм отсъствал от работа по здравословни причини, свързани с моето психично здраве, ако успее да намери такъв болничен лист, само тогава ще мога да приема, че нейното твърдение в цитирания текст не е изцяло голословно, иначе казано, чисто клеветническо;

- Като несъмнен злоумишлен опит за подвеждане на ТЕЛК (а оттук и на уважаемия Съд) може да се тълкува и твърдението й, че не съм бил в състояние да изпълнявам годишната норма на преподавателска заетост и задълженията си като учител по длъжностна характеристика; когато един учител отсъства, на него се осигурява заместник и това с нищо не ощетява учениците му - или пък не "разваля" неговата "преподавателска норма" и пр.; това обаче издава следното: явно в нейното съзнание е налице (като главен движещ мотив на всичките й титанични старания, включително и в областта на психиатрията) несъмненият стремеж за разправа с неудобния по съвсем други причини преподавател, на когото, така да се рече, тя "търси цаката" по всички линии, щото й е станал нещо като трън в очите;

- Точно в оня период ми се наложи да преживея тежка операция с трапанация на черепа по изваждането на хематом, след което бях 8 месеца платен отпуск за възстановяване от операцията; а причината да ми се случи всичко това е, че една сутрин, бързайки за работа, се подхлъзнах и паднах, удряйки си много силно главата; госпожа Анастасова добре знае, че това не може да е предизвикано от "често-възникващите конфликтни ситуации" с ученици "по време на учебни занятия и извън тях", явно тезата й за въпросните "нервно-психични разстройства" е плод на собственото й поетично въображение на имаща известни наклонности към психологията учителка по литература;

в.) За да довърша този момент и да покажа опита за спекулация на подсъдимата по този пункт държа да отбележа и следното:

- след завръщането ми на работа (след 8-месечен платен отпуск след операцията), това става в края на ноември 2013 г. г-жа Анастасова беше организирала още от първия ден много специално посрещане, примерно в поне два класа ми бяха подготвени "бунтове на възмутени ученици", самата директорка се постара да направи нужното (поредица от проверки в учебни часове, искания да пиша "писмени обяснения" по какви ли не чудати поводи, организиран ми беше перфиден и при това всекидневен административен тормоз и пр.) за това щото да бъда поставен в крайно тежка психологическа и направо стресова ситуация;

- всичко това е с оглед подсъдимата "да докаже" тезата, която явно още тогава си е наумила: под този чудовищен натиск моето психично здраве да рухне, с което именно и ще се "докаже" това, което "и е трябва да бъде доказано"; и когато сега пред съда г-жа Анастасова патетично почне да размахва плашилото на моето въображаемо "тежко психично състояние", моля уважаемият Съд да вземе предвид и изтъкваното обстоятелство, а именно, че всички тия неща са най-старателно нагласени още в онова памятно за мен време на непрекъснати директорски ексцесии и всекидневен административен произвол и тормоз;

- но ето все пак един откъс от упомената тъй ентусиазирана патетика на г-жа Анастасова пред уважаемия Съд:

- в светлината на вече казаното може да бъдат оценени подобаващо, в точния им смисъл, включително и нравствен (включително и психологически) горните наистина патетични думи на г-жа подсъдимата Анастасова: значи полагат се съответните усилия на преподавателя по философия и психология да му се наложи да преодолява несрещани по-преди това от него самия (в 32-годишния ми опит на преподавател) и очевидно режисирани старателно от ръководството сюблимни психологически ситуации, а пък след това, видите ли, старателно се регистрира поведението му, при това обаче в съвсем превратна светлина, щото тия именно думи:

"... как крещи, вика, нервничи, размахва пръст пред учениците, позволява си да ги обижда, наричайки ги "нахалници" и "мързеливци"

пак са плод на тъй волното поетично съзнание на г-жа Анастасова в качеството й на учителка по литература, имаща известни увлечения по писането на художествени текстове; защото всички, които ме познават, знаят добре, че аз съм човек с флегматичен темперамент, сиреч спокоен, на мен, на моя характер просто не ми е присъщ подобен тип поведение; даже и в най-тежки моменти на оня наистина кошмарен период, в който благодарение на старанията на администраторката Анастасова бях поставен, аз обикновено посрещах с ведра усмивка, примерно, изцепките на добре подготвени приближени на ръководството ученици, които в присъствието на г-жа Анастасова се надпреварваха да ме обиждат по недопустим начин; един вид г-жа Анастасова, даже и вече в позицията си на подсъдима, показва склонността си да приема желаното за действително, да подменя местата на желано и действително, другояче казано, показва несъмнената си способност да ме клевети;

- Интересно е, че даже и на съдебен процес, който се води по моя тъжба за клевета, подсъдимата без никакви скрупули си позволява точно това укоримо от всякаква гледна точка, включително и от правна такава, клеветническо поведение, нещо повече, до такава степен се въодушевява в провеждането на тази своя психична наклонност, че стига до патетизъм, имащ направо вече направо поетични измерения; тук е налице драматургия, която може да се съревновава, без преувеличение, с шекспировата:

- Какъв размах, колко прочувствена поезия има в тия думи?! - не мога да се сдържа да не възкликна поне това. Но, уви, в тях има и нещо крайно осъдително: опит за злоумишлено оклеветяване на тъжителя, за подвеждане на съда, за изкривяване, за подмяна на действителната ситуация и картина; ще изнеса този момент в нов параграф поради важността му:

д.) Понеже уважаемият Съд не е и не може да е запознат детайлно със ситуацията и проблемите в съвременното училище, в частност в ПГЕЕ-Пловдив, ми се налага да направя съответните разяснения; между другото, автор съм на поредица от книги за ситуацията в българското образование, за които г-жа Анастасова е перфектно информирана, но е интересно, че по този пункт тя мълчи сякаш е нещо като Делфийски оракул - защо ли? Ще Ви кажа защо мълчи толкова, разбира се, за разлика от нея аз държа уважаемият Съд да има подобаващата и точна, съвсем обективна картина на положението, та да може да се произнесе по казуса съвсем правдиво, а също така и справедливо; ще се опитам да бъда пределно лаконичен по този пункт, ще ви предложа своята експертиза по този важен момент, понеже наистина много съм работил по решаването на всичките тия проблеми на българското образование и то на адекватната методологична основа:

- Не е тайна, че ситуацията в българските училища с т.н. "дисциплина" е крайно тежка, тя не е тежка само в часовете, да допуснем, на преподавателя Ангел Грънчаров; напротив, справедливостта изисква да признаем, че положението с дисциплината е тежко навсякъде, във всяко училище, т.е. всеки що-годе загрижен за работата си преподавател изпитва съответните проблеми и трудности; да приемем, че проблемът с дисциплината е нещо като "личен проблем" на индивида Грънчаров ще бъде проява за нескривана злоумишленост, на опит този именно Грънчаров да бъде очернен и оклеветен, и то съвсем несправедливо;

- От думите на подсъдимата Анастасова излиза, че проблеми с дисциплината в подведомственото й училище има единствено и само Ангел Грънчаров, което, разбира се, не е така (по този пункт някои от свидетелите, включително и от страната на подсъдимата, имаха интересни и показателни признания); разликата е обаче, че аз като преподавател по философия, етика и психология чувствам като свой дълг да работя най-активно за търсене на изход от тежката ситуация - и това съм го правил не от вчера, а от години; давал съм пълна публичност на проблемите чрез блога си, много съм писал за интересни в психологическо и нравствено отношение конкретни проблеми и казуси, с които съм се сблъсквал в своята непосредствена работа като учител;

- Казах вече, че съм правил всичкото това с намерението да провокирам тъй потребния демократичен дебат, благодарение на който тия проблеми могат да бъдат осмисляни и решавани; организирах постоянно действащ семинар към ръководения от мен ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в училището, носещ наименованието "Горещите проблеми на българското образование и училище", в който сме разглеждали, съвместно ученици и учители, най-актуалните проблеми, свързани с прилагането на съвременни подходи в преподаването, с оглед на които младите да започнат да имат същинска, истинска мотивация за пълноценно учене, дискутирали сме най-новите методи за решаване на прословутия проблем за "дисциплината", за възпитанието, за нравственото, духовното и личностното израстване и укрепване на младите;

- По тия проблеми още в онова време издадох три броя книжки, в които отпечатах и направих достъпни за цялата училищна общност на всички материали по тия горещи теми, предложих ги на ръководството на ПГЕЕ-Пловдив чрез цяла поредица от доклади до Педагогическия съвет, издадох върху тия всичките проблеми и теми няколко книги - и знаете ли как реагира на всичкото това директорката Анастасова, сега подсъдима на това съдебно дело?

- Никак не реагира, нищо не направи, скри всички мои доклади в най-отдалеченото чекмедже на нейното превъзходно и огромно, много лъскаво директорско бюро, не допусна нито един мой доклад по тия актуални проблеми на обсъждане в Педагогическия съвет! Даже когато аз поставих същите тия проблеми в нарочни доклади до РИО-Пловдив и до Министъра на образованието и науката, тя пак не направи нищичко, безброй комисии прати МОН по моите доклади, а г-жа Анастасова в това време усилено работеше за да изтълкува всичките мои инициативи в съвсем превратна светлина: тя не правеше нищо друго месеци наред освен да произвежда и трупа тъй необходимите й компромати по мой адрес - с оглед да подготвя тъй въжделенното от нея мое уволнение.

- Това правеше в общи линии директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която видя в мое лице някакъв "народен враг", който подлежи на безжалостно оклеветяване, подлежи на безогледен терор, на репресии, на оплюване; проведоха се какви ли не "народни съдилища", "възмутеният сплотен колектив" беше принуждаван да се подписва под какви ли не възвания в защита на своята "любима директорка", все в оня добре познат ни стил от онова уж отдавна отминало време на социализма и пр.; този е големият общ контекст на цялата тази история, уважаема госпожо Съдия, без който съвсем не могат да се разберат старанията на подсъдимата Анастасова да ме клевети според силите си даже и сега, пред уважаемия Съд - защото тя отдавна явно съзнава, че тезата й е не само смехотворна, но и съвсем незащитима, а пък всичките й усилия затова са съвсем обречени. Да, смея твърдо да заявя: срещу истината, срещу правдата, срещу правото да се воюва е една съвсем безнадеждна кауза, която изобщо не си струва труда.

- Да, аз, за разлика от повечето преподаватели, не съм криел истинската и крайно тежка психологическа и нравствена ситуация в ПГЕЕ-Пловдив, напротив, позволих си да дам, според силите си, пълната гласност и прозрачност на случващото се в нашето училище чрез блога си - защото виждах, че благодарение на неадекватните реакции на директорката Анастасова, сега вече подсъдима пред този уважаем Съд, ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив се влошаваше с всеки изминал ден, тя биде опорочена до крайна степен, стана в един момент направо нетърпима. За пораженията върху съзнанията на учениците от тази злотворна ситуация направо не ми се говори. Пълната отговорност обаче за всички поражения в тази посока носи тъкмо подсъдимата Анастасова.

- Аз още тогава публично призовах за нейната оставка по нравствени подбуди, поради крайно неадекватния й и дори безчовечен управленски подход, поради сбърканите й представи за образование, за регулиране на отношенията в училищните общности в съвременните условия, заради антидемократизма и заради недиалогичността й; г-жа Анастасова точно заради тази моя гражданска позиция си позволи да ми отмъсти, употребявайки цялата власт, с която разполагаше - и в крайна сметка успя да постигне желаното, именно да ме уволни и изгони от училището по един най-екстравагантен начин, с най-смехотворните възможни "мотиви", а именно "пълна некадърност", "изцяло негоден за системата", "абсолютна липса на качества да бъде учител" и пр.

Темата е безкрайна, но предпочитам да се огранича само с това, въпреки че и написаното тук стана, за жалост, доста обемно; но заради постигането на истината винаги ни се налага да преживеем известни неудобства, примерно да пишем подобен текст - или поне да го изчетем с известно внимание. Пиша тия неща не за да възвестявам на света "своята правда", аз като философ добре зная, че това, което е истина, важи за всички, особено много и най-вече за ония, които не щат да я признават. Целият си живот работих на нивата на образованието, дадох всичко от себе си за да бъда полезен на младите, ето, стигнах до момент, в който "за благодарност" бях оклеветен от самонадеяна управляваща особа по възможно най-недопустимия от всяка една гледна точка начин. Моето съзнание на човек и философ обаче добре разбира, че тия рецидиви са израз на онази голяма борба за правда и за добро, която през целия ми живот ме е вдъхновявала - и на която ще бъда верен до последната си минута.

Тъй че изобщо не съм изненадан от това, което ми се наложи да преживея през последните няколко години - приемам тия всичките изпитания като един вид тест за проверка за моята преданост на делото, на което съм служил цял живот. Благодарен съм за това, че милостивият Бог ми даде нужната духовна сила все пак да устоя на всички тия тежки изпитания; тази моя радост, че все пак съм бил достоен за такова едно наистина най-Височайше доверие, ме окриля и ми дава увереност, че изглежда не съм съгрешил с нищо спрямо правдата - доколкото това изобщо е възможно за човешко същество, опитващо се в нашето нелеко време да живее все пак по-достойно.

Уважаема госпожо Съдия, моля да приемете тия мои писмени обяснения като съставна част на делото, надявам се, че с тях съм спомогнал според силите си за изясняването на истината по разглеждания казус. Моето намерение беше такова, дано донякъде съм успял да си постигна целта. Бидейки философ се постарах да изразя с думи точния смисъл на нещата, въпреки несъмнените рискове и трудности предвид деликатното естество на третираната материя, касаеща сложни човешки отношения в тази намираща се в крайно тежко състояние нереформирана сфера, каквато е сферата на българското образование и училище. Моля за снизходителност ако с непремерена дума съм се изразил недостатъчно ясно или пък съм употребил прекалено много думи за описанието на неща, които по същината си са значително по-прости. Правил съм го единствено с оглед да спомогна за разбирането на верния смисъл, но това, знаем, понякога много трудно ни се удава.

26 окт. 2015 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo