вторник, 27 октомври 2015 г.

Не е без значение в какво вярваме, напротив, има жизнени идеи и традиции, без спазването на които всичко се обезсмисля



Известният блогър Йовко Ламбрев по повод на изборите е написал интересно разсъждение, което е публикувал под заглавието Между емоциите и разума; понеже в блога му няма опция за коментиране (преди имаше, сега не зная защо е изключена?), се наложи да напиша и да публикувам във Фейсбук свой критичен коментар по повод на един крайно решителен, непремерен и затова неприемлив според мен момент в изказването му; ето този мой коментар, публикувам го за всеки случай и тук, по него може да се проведе интересна дискусия по наистина важен проблем; приемете, че този мой коментар е покана за такава една толкова важна, душеспасителна даже, бих си позволил да кажа, дискусия:

Интересна теза, заслужава осмисляне и дискутиране:

"... Съвременният човек е многопластов, той е дясно-ляв, не обича клишета и етикети. Бъдещият още по-малко ще иска да се позиционира по една толкова скучна ос. Формациите с поглед напред би трябвало да го осъзнават…"

Аз още сега заявявам, че не я споделям: не е това съвременното; такава една "многопластовост" е израз на ценностна неориентираност; то е същото като да кажем, че няма истина, че има "смесица между истина и лъжа"; че няма добро и зло, а има "смесица между двете"; подобна релативност, неопределеност, неизясненост на понятията за мен е израз на ценностен нихилизъм и на обърканост на съзнанията: има в този наш живот абсолютни по значимостта си неща - истина, добро, право, свобода и т.н. - върху които, като върху здрави темели, се строи всичко останало; има съдбовно важни духовни по характера си неща, които са подобни на почва, от която израства всичко - и без които просто не може, просто няма как да се живее.

А какви са ценностите на десния човек, на човека, който мисли дясно, чието мислене се разполага в пространството на класически дясното мислене, аз съм писал многократно, примерно в моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (тя има ето това подзаглавие: "Източниците на достойнството, успеха и богатството") може да се прочетат базисните моменти на това разбиране.

"Дясно-левият човек" с "многопластово мислене" е лутащият се човек, който не си е изяснил най-основни неща и на когото убягва разбирането; да приемем, че това е търсещият истината човек, а такива сме всички ние; това добре. Но има ценности, които, подобно на ориентир, все пак трябва да ни водят, има свети неща, в които си заслужава да вярваме, защото са проверени от опита на непосредствения живот и от историята, има неща, които работят, които са се доказали, без които не може, на които си заслужава да заложим. И тия неща съвсем не са някакви "клишета" или "етикети"; думи, термини и изрази като истина, добро, свобода, право, правда, личностен суверенитет, справедливост и пр. не могат да бъдат клишета, а те изразяват същината на едни съдбовно важни за живота ни регулативни принципи, от които зависи всичко; става дума за идеи, без които животът ни се обезсмисля, идеи, които придават живеца на живота ни, идеи, на които се дължи самото очарование на живота.

И тия идеи, тия духовни неща неща не могат да се смесят, да загубят определеността си, напротив, в съвременните условия на толкова динамични промени в живота ни те придобиват още по-съдбовно значение. Не е безразлично, не е без значение в какво вярваме, напротив, има жизнени традиции, без спазването на които всичко в живота ни неминуемо ще се обезсмисли. И към тях могат с пълно право да се обозначат ценностите, които групираме на двата полюса на лявото и дясното.

Това са две принципно различни житейски, човешки и политически философии, които, повтарям и потретвам, имат съдбовно значение за живота на съвременния човек, на човека като такъв.

Тук не става думи за възкресяване на "идеологиите", а за проникнато от стремеж към истината реалистично мислене, което не допуска да се дезориентира и да изпадне в клопката или в капана на ценностния нихилизъм, на неверието в нищо, което на мнозина недостатъчно мислили хора изглежда като "връх на съвременното разбиране"... нищо съвременно няма в този нихилизъм, напротив, той е съществувал винаги, а сега сякаш е взел надмощие, но това не го прави по-жизнен или по-перспективен, прави го обаче по-гибелен.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Съвременният човек е свободолюбив, но не и свободен да прави избори! Ограничен от нравствено-етични, от финансови, от религиозни съображения той сътворява своя свят на база на пречупени разбирания, през призмата на нечии чужд интерес. Но свобода може да съществува в ума, в разума - единствено там - никой не може да те накара да мислиш за нещо ако ти сам не си го пожелал. Свобода имаш в мисълта за свободата като нравствена категория, но в начина на волеизявление спрямо околните сме твърде ограничени!

Roza Dincheva