Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 24 октомври 2015 г.

Предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" навърши една година



Предаването, което водя в Пловдивската обществена телевизия, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" навърши тия дни точно 1 година от началото си, от създаването си (първото излъчване на предаването беше на 23 октомври 2014 г.). Излъчва се моето предаване всяка седмица, в четвъртък, от 11 часа, има няколко повторения, успяхме, слава Богу, да го правим без никакво прекъсване, напълно редовно. Да се надяваме, че по същия начин ще го продължим нататък - живот и здраве да е само. Предаването е образователно, философско, поставя за дискусия най-значими човешки, нравствени, духовни въпроси. Има си вече своя аудитория, има си фенове, има си и противници. В предаването истината е поставена един вид на най-висок пиедестал, много я почитаме; много вероятно е по тази причина предаването да си има също и най-разпалени противници. Това е съвсем нормално, има хора всякакви, на всички човек не може, а и не бива да иска да угоди. Ето малък пример в тази посока, вижте коментарите под видеозаписа на предпоследното излъчване на предаването (виж: Пълен запис на предаването "На Агората..." от 15 октомври, темата е: "Кога волята на човека е свободна?"):

Анонимен каза: Грънчарски всичките ти мисли са от рода на тази: водата е мокра защото е водниста, камъкът е е твърд защото е каменен и прочие. :-) Излагаш се това твоето не е философия нито пък психология, твоето е дървено философстване. Не ставаш за философ и дори за учител по философия затова съвсем правилно госпожа Анастасова, любимата ръководителка на нашия сплотен колектив на ТЕТ ЛЕНИН те уволни и изгони от училището ни.

Анонимен каза: Пропуснах доста предавания и виждам ясно колко голям напредък имате като водещ. Вие сте роден за учител и умеете да слагате ред в мислите на хората. Тези предавания са поредно изобличение на постъпката на бившата ви работодателка, уволнила ви поради "некадърност" от мястото ви на преподавател по философия. Става ясно, че други подтици са накарали г-жа Анастасова да извърши този позорен акт - отстраняване от работа. Ето и потвърждението на изказаните в предаването ви мисли - има духовни и природни закони и всеки има свободата да избира. Вие избрахте духовните и запазихте достойнство, а какво избра директорката, какво избира клакьорката в горния коментар? Имат ли достойнство и двете или го продадоха - за да спасят себе си или за да угодят някому? Духовните хора ви ценят и ви виждат с други очи. Желая успех на вас и дано приспаната съвест на вашите недоброжелатели се пробуди един ден!

Това пишат двамата коментиращи, които стоят на диаметрално противоположни позиции в преценката си за предаването и за качествата на водещия. В това няма нищо смущаващо, напротив, радващо е: предаване, което предизвиква такива полярни оценки, има бъдеще - тъй като в него има живец и живот.

Позволявам си в завършек да си пожелая духовни сили за да продължа започнатото, подобни образователни предавания (и предавания за образованието, за духовните неща също така) се същинска рядкост в нашите медии, което именно и ме вдъхновява да работя още по-ентусиазирано.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: