Малко философия едва ли ще ни навреди

Налага се, с оглед на ширещата се непонятна за мен носталгия по "твърдата ръка", да споделя разсъжденията на един философ, който логически обяснява част от проблема на "разочарованите от демокрацията":

"Разочарованието от демокрацията се състои в това, че след 10-ти ноември 1989 г. светът се оказа изпълнен с истина и лъжа - и хората трябваше сами да полагат големи усилия да разграничават едното от другото. Това се оказа нелесно по принцип и особено неимоверно за ленивия ум на постсоциалистическия човек, свикнал с комфорта на вселъжението. Той очакваше новият свят да е изпълнен само с истина, точно така, както старият му свят бе изпълнен само с лъжа. Но между комфорта на общоотрицателния ад и общоутвърдителния рай зае мястото си отново все същият добър стар просто грехопаднал и частно-утвърдително-отрицателен свят, в който по Аристотел някои неща са истина, а други са неистина и е ежедневна задача на човека да съди между двете. Да, това е трудно и екзистенциално изнурително - така е. Но да бъдем реалисти: един свят, в който има и истини, и лъжи е за предпочитане пред свят, пълен само с лъжи. А при очевидната невъзможност на свят, пълен само с истини, става ясно и че това е всъщност единственият възможен свят. И не само е възможен, ами е и възможно най-добрият от всички възможни светове. Колкото и да не ви се вярва!"

Emil Jassim

Милош Форман сравнява живота в социализъм и на Запад с живота в зоопарка и джунглата. В джунглата е опасно, можеш да бъдеш изяден, трябва сам да се справяш, но си свободен. В зоопарка те хранят, няма да те изяде друг, ама си в клетката. Когато клетките се отвориха не всяко животно бе готово да излезе навън!

Ivo Kavaldzhiev

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo