В покор(е)на България десъветизацията е замразена не от смехотворните русофили, а от властта на техните “десни” помощници, автор: ИВО ИНДЖЕВ
В интервю за Дойче веле руският политолог професор Андрей Зубов казва нещо, което трябва да чуят и прочетат всички онези в България, които се опитват да представят темата със съветските паметници като маловажна и второстепенна. Това се отнася преди всичко за десните политици и за онези, които се правят на такива (иначео от русофилстващите откровени левичари разговор по темата не можем да очакваме).
На първо място говорим за гербаджиите, които имитират дясна и прозападна позиция. Същевременно същите замитат в София и навсякъде другаде проблема с огромните монументи под червения килим на забравата и пренебрежението, правейки се на слепи за демонстративната им нагла доминация над българската нация.
Като изважда пред скоби най-очевидния белег на несъстоялата се декомунизация на Русия, професорът казва: „Стига само това, че на всеки ъгъл в Русия има паметници на Ленин. А Ленин не е по-малко ужасен тиранин от Сталин.”
Тази реплика е напълно приложима по аналогия за България по отношение на съветското монументално наследство, което стърчи като надзирател с оръжие над поверените му за задържане и морален отстрел покор(е)ни българи. Подчертавам отново: обръщам внимание точно на тази част от интервюто заради най-безнадеждната част от яловата ни битка със съветската символика. Тя не се води толкова с публичното заявените русофили и съветофили, както понякога си мислим.
Основната пречка към освобождението ни от съветската верига от паметници е изтъкана от мълчанието и пасивната съпротива на съветофилските съюзници от властта, без които никаква Пета колона не би могла да замрази процеса на десъветизация на България на етапа, на който той е застинал монументално в лицето на недосегаемите (включително поради балалайката на руското посолство, по която властта играе казачок). Основното оръжие на тази власт срещу десъветизацията на България е мълчаливият й колаборационизъм с постколониалното статукво.
Бутафорията на „мероприятията” на откровените путинофили пред МОЧА в София по-скоро предизвиква присмех към (без)полезните изкопаеми, участващи в тях. Но мълчанието на Борисов е скалата, в която се разбива (като го попива) ехото от вика за освобождение от „освободителите” в България.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар