Момчил Дойчев написа нещо във Фейсбук, на което се наложи да отговоря; ето и двата коментара:
По-реалистичната следизборна карта, не като оная цялата почти в синьо. След истерията, че щом една партия започва да доминира в областните центрове, започва едва ли не еднопартийна диктатура. Същото се случи и в 1995 - при почти изцяло червена общинска карта. Но видяхме, че само след година и половина БСП за втори път доведе страната до втора икономическа катастрофа и се срина политически. А в 1999 г. при около 40-45% доминирани от ОДС сини общини, левите иделози пропищяха, че започва диктатурата на "автократа" Костов. Сега - чуваме абсолютно същото - за идващата авторитарна диктатура на Борисов - само че повече "отдясно". Всъщност почти навсякъде на общинско, както е и на националлно равнище ще се налага коалиционно управление, защото почти навсякъде общинското мнозинство е относително, а не абсолютно. Само в Бургас от големите общини и в още 6-7 по-малки общини ГЕРБ има абсолютно мнозинство. Какъв авторитаризъм, каква диктатура ви се привижда? Друг е проблемът и на съвсем друга място - липсата на алтернатива на това управление - нито "отляво", нито "отдясно" чуваме нещо смислено. Само претенции за власт.
Моят коментар:
Да се каже, че няма алтернатива на ГЕРБ, и то при положение, че самият ГЕРБ не е никаква алтернатива (като управленска философия, ценности, идеи, стратегия, осмислени подходи за упражняване на властта и пр.) означава да се каже, че у нас партиите вече са излишни, което е предверието на самата диктатура. Било имало само "претенции за власт", сякаш властта у нас по презумпция трябва да е само в ръцете на Боко. Ами да вземем да се откажем от партиите, от демокрацията и от изборите и да провъзгласим Бойко Борисов за наследствен султан, в чиито ръце е цялата власт, искате ли сторим това?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
1 коментар:
Посткомунистическите страни въпреки (псевдо)демократичната СА диктатури, защото въпреки привидния „демократизъм“ властта зад кулисите се упражнява от компартията. Зад целия този привиден хаос и анархия в политическия и икономически живот се чувства нечия желязна воля и направляваща сила, понеже в противен случай в тези страни мафиотската посткомунистическо-олигархическа система отдавна да се е разпаднала и да са се установили истинска свобода и демокрация.
Колкото до цветните карти – те са подвеждащи. На ниво избиратели българите наистина още 1990 са се разделили на две големи групи – леви и десни и изборният резултат зависи главно от мобилизацията на съответните електоралните корпуси. На тези избори десните бяха по-мотивирани от левите да гласуват и затова сините общини преобладават. Вярно е също, че почти няма общински съвети с абсолютно мнозинство за някоя партия, което обаче е по-удобно за мафията, защото така съветите се манипулират по-лесно.
Иначе тази карта внушава един несъществуващ плурализъм, понеже на фундаментално ниво във всички общински съвети доминира изцяло една политическа сила: ОФ, респ. БКП. Можете ли въобще да си представите какво би станало, ако комунистите наистина бяха загубили властта? Дали щяха така спокойно и хладнокръвно да приемат нещата?
Идеята, че комунистите може да бъдат отстранени от власт чрез гласуване е наивна и смехотворна. Ако това въобще е възможно, то със сигурност не с гласуване.
Публикуване на коментар