Из: Свалянето на руски самолети, хеликоптери и руско-турски маски, Автор: ИВО ИНДЖЕВ
... Когато Путин обяви идеята си да замени дружбата си с България с турска такава, местните русофили изпаднаха тук в пропаганден екстаз от правилността на това решение.
Сега Путин се жалва, че Турция му забила нож в гърба. А местните му слуги у нас веднага се съгласяват, че турците (вече) не са му такива големи братушки.
Такава е жалката картинка на робуването на руската политика, което цари днес в главите на желаещите да обясняват с турското робство собственото си робско поведение пред империята, победила по нашите земи не толкова Турция, колкото българския стремеж към свобода.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
2 коментара:
Българите в случая са разделени, като от едната страна са русофилите и туркофобите, а от другата привържениците на Запада и НАТО. Русофилите са автоматично против „вековния поробител“ Турция, прозападните са на страната на Турция, понеже България е заедно с нея в НАТО. Само че картината в действителност е по-диференцирана и в сегашната ситуация нито една от двете страни не предизвиква симпатии, първо понеже и двете страни се управляват автократично и далеч не са еталон за демокрация, второ защото и двете водят антибългарска политика и трето, защото и двете преследват свои цели в Сирия, които са разнопосочни, и играят собствени игрички, затова и сблъсъкът им там.
Освен това открай време се чудя на русофилската нагласа на българските уж националисти от рода на Атака. Независимо от това дали си благосклонно настроени против Русия, или не, ако си истински националист, трябва да си ЗА България и ПРОТИВ всички други страни на света, били те Русия, Индонезия или Парагвай, понеже именно това е национализмът – твоята страна над всичко. А най-непоносими за националистите трябва да са националистите в другите страни.
Българските пседвонационалисти искат просто да сменят хегемонията на една сила в България – Америка – с хегемонията на друга сила – Русия. Аз не мисля, че американската хегемония в България е нещо лошо, но някой по някакви си негови причини може да не харесва Америка. Но не виждам причини защо американското влияние трябва да бъде сменено с руско влияние, още повече че ролята на Русия в българската история е най-малкото спорна.
Оставям настрана въпроса, че американското влияние в България си остава формално и повърхностно, докато руското влияние в дълбочина никога не е преставало, вкл. след 1989, понеже падането на комунизма беше една измама и лъжа. Всички български партии с изключение донякъде на ДСБ са проруски и това се вижда от всеки внимателен наблюдател, а когато моментът дойде, маските ще паднат и българските избиратели ще видят, че 25 години са били водени за носа, а нашите американски приятели също много ще се чудят на какви хора са залагали.
Публикуване на коментар