По зададената от И.Костов тема (виж: Наистина, кое трябва да има приоритет - свободата или сигурността?) вече се изказаха доста хора, ето и разбирането на политолога Огнян Минчев, което срещнах във Фейсбук и публикувам и тук, с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:
Сигурност или свобода? Свободата е абсолютна ценност, която изразява най-дълбоката същност на човека като духовно същество. Свободата е едновременно цел и средство на най-цялостното самоосъществяване на личността в стремежа й да постигне своя Божествен първоизточник. Като абсолютна ценност и смисъл на човешкия живот свободата не е подвластна на никакви предусловия за съществуването си – социални или физически. В този смисъл човек може да бъде свободен в затвора, на бесилото (Васил Левски) или в стремежа си да надхвърли конвенционалните граници на своето физическо битие – да покори Еверест, да полети в космоса...
Съвестта е единствената граница на иначе абсолютната свобода. Гражданските и политическите свободи са функционално производни на абсолютната ценност свобода, но я реализират в обществена среда на баланси и релативизъм. Твоята свобода е моя отговорност, границите на твоята свобода са начало на моята свобода, свободата на твоя юмрук свършва там, където започва моя нос.
Така свободата в общество е ограничена, а в добрия случай – подлежи на самоограничение. Надарен със способността да различава добро от зло, разумният човек се самоограничава в социалното битие на своята свобода – в съвкупността на своите права, за да направи съвместното социално упражняване на правата и свободата възможно. Това самоограничение стои в основата на демократичното обществено самоуправление. То преодолява състоянието на обществото като „война на всеки срещу всеки” (Т. Хобс) и прави възможно договарянето на хората като граждани – като разумно самоограничаващи се същества.
Така сигурността на общността не може да противостои на свободата и правата на гражданите. Сигурността е част от колективното и разумно самоограничение, което прави изобщо възможна общността – обществото. Ако около нас гори пожар, ние се отказваме от удоволствието да се разходим надвечер и отиваме да го гасим – защото огънят заплашва да унищожи дома ни и близките ни. Когато има заплаха от терористичен акт, разумният човек доброволно се отказва от част от своя личностен имунитет и позволява да го проверят преди да се качи на самолет или влак. Да се откажем от свободата си в полза на сигурността означава само, че някой има достатъчно възможности да ни измами, за да злоупотреби с нашия съзнателен граждански избор да се самоограничим за да подпомогнем оцеляването на общността.
Т.е. – проблемът не е в несъвместимостта на сигурността със свободата. Проблемът е в злоупотребата със свободата под претекста за по-голяма сигурност. Проблемът е политически, а не ценностен.
Ognyan Minchev
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Можем да се съгласим с Оги Минчев, аз в моите постове развивам горе-долу същите мисли, но нямах време да ги развия в цяло есе.
Както каза Костов, сигурността е още по важна! Мъдър мъж.
Няма война на цивилизациите, защото в съвременността има една световна цивилизация - всички останали или са се нагодили към нея, или са застинали в пясъците на времето (по израза на Тойнби). Има война на модерното варварство, легитимирано чрез предимно религиозни предразсъдъци, против основните ценности на постмодерната цивилизация - върховенство на закона, ограничена политическа власт, контрол над легитимните средства за насилие, политически и културен плурализъм, равенство пред закона, политическа свобода, правова държава. Тези ценности са атакувани както от позициите на квазирелигиозен фанатизъм, така и от левичарски либерален фундаментлизъм, който хипертрофира либералните ценности до неузнаваемост с искането си за "истинска и пълна свобода", "пълно социално равенство", ултратолерантност или абсолютна търпимост, тотална справедливост. Този ултралиберализъм е не по-малък "интимен враг на демокрацията" (да допълня пропуска на Цветан Тодоров), не по-малко опасен от външния ислямистки или изобщо религиозно фундаменталистки или друг диктаторски враг. Оттук дилемата "свобода или сигурност" е поставена на несигурна основа - няма никаква свобода, ако тя не е осигурена. гаранциите за свободата не произтичат от самата нея, а от институциите, които я осигуряват - а те в никакъв случай не легтимират анархия. Напротив - свободата изисква и организирана сила, за своята защита. Обратното - да се иска сигурност само за "осигурилите свободата", а не в интерес на свободата на всички е не по-малко опасно. С други думи няма свобода без сигурност, както и сигурност без свобода.
Момчил Дойчев
Публикуване на коментар