Из: Кюфтаци, шестаци, простаци - речта в първо лице единствено и неповторимо число, Автор: Николай Слатински
Слушам за поршетата и сланината, по-рано - за кюфтаците и шестаците, преди това за българите като овчарски кучета и спукването от бой на изборите, а още по-по-рано, а още по-преди това… Ужас!
Вибрирам от "къса ми нервите" до "сърцето ми се къса" при такова говорене, то просто не е истина. Не е, ама е... И най-тъжното и горчивото е, че по този начин говори първото лице в изпълнителната власт на моето Отечество!
Но нека... Нека говори - така поне утре, като се питаме защо и как от 28-о място сред 28 страни-членки на ЕС сме се оказали 38-и от 38 страни-членки в ЕС, някой колекционер на подобни изказвания, събрал ги в един обемист том, ще ни ги покаже като криво огледало – за да видим в това криво огледало виновника за дереджето си: това сме Ние, всички тези, които са, които сме причината за подобно следствие - първото лице в изпълнителната власт да говори по този начин в първо лице единствено и неповторимо число…
Ние сме Причината за това Следствие. А това Следствие е Причината, на която ние сме Следствие и й търпим последствията, които тя ни причинява.
Ето защо властта, която говори така, както си говори народът, за да я разбирал той по-добре – кюфтаци, шестаци, простаци, българите са като кучетата; постоянно ги мачкам на избори, банда некадърници и проч. работи от типа на споменатите поршета и сланината, всъщност извършва ценностно ПРЕСТЪПЛЕНИЕ срещу съзнанието на обществото и неговата култура.
Защото когато властта говори по този начин, тя нормативизира и оценностява това говорене, т.е. превръща това говорене в норма и му придава определена социална ценност, всъщност "ценност". И го превръща в рамката, в която обществото разсъждава, оценява, разговаря за и обговаря насъщните си проблеми.
Властта с неграмотното, диалектно, простеещо и доста често просташко говорене сваля летвата ниско, скъсява непростимо хоризонта на народа, затваря го в своите изразни средства като в железни скобки и народът започва да обитава само това изпростяло и свито умствено и "ценностно" пространство, в което с говоренето си го е затворила властта. Общественото съзнание става такова, на какъвто език властта проблематизира насъщността на обществото. Изразяването, т.е. говоренето на обществото се вмества в изразяването, т.е. говоренето на властта. Сработва обратната връзка – какъвто е езикът ни, такива сме ние. (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар