Я сейчас нахожусь в небольшом городе на острове Хоккайдо. На север отсюда - Сахалин, на запад - Владивосток.
Япония - это страна, которая была полностью раздавлена 70 лет назад. Страна, которую разбомбили атомными бомбами, которая подчинялась оккупационному правительству. А сейчас это мощнейшая экономика, которая что только не производит: автомобили, поезда, корабли, любую электронику.
Вот уж что значит "встать с колен", причем в полный рост. И почему-то совсем не нужно для этого ничего захватывать, не нужно ни с кем воевать, не нужно никому грозить ядерным оружием. Странно, да?
"А что, можно, можно было?"
Pavel Gintov
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар