Из: What Just Happened (slight return), Автор: Евгений Дайнов
... Когато, след изборите, отново заработиха парламент и правителство, Цацаров започна да демонстрира влиянието си и в четвъртата власт. Не се мина месец-два – и Пеевските медии станаха пропагандна машина на главния прокурор (наричан, от крепостните депутати в парламента, просто "Главния" – както навремето партийните другари наричаха Тодор Живков).
Като стана дума за Живков, в последните месеци Цацаров успя да надхитри Бойко Борисов в структурирането на авторитарната власт в страната. Борисов си мислеше, че прави ново БКП – т.е. партия на властта, във властта, завинаги над властта. След местните избори, Борисов реши, че това вече е постигнато – че ГЕРБ е БКП, а той е Тодор Живков; и че му предстоят 35 години на власт. Затова внезапно се върна към стария си образ на разпищолен нехранимайко от крайните квартали – не виждаше нужда повече да прави поведение.
Но зад строежа на новото БКП, оказа се, стои реалната власт на главния прокурор. На Борисов и ГЕРБ нищо не им костваше, имайки цялата власт по модела на БКП, да "пуснат" на обществото малко правосъдна реформа. Нито това щеше да им отнеме твърде от реалната власт, т.е. да крадат обществен ресурс заедно със своите приятели от подземието; нито щеше да ядоса някого. Напротив. Европа щеше да мърка, доволна, а българските граждани поне за месец-два щяха да се оставят да бъдат стригани от централна и местна власт, от централни и местни бандити.
ГЕРБ можеха да сторят това, но нямаха – оказа се – реалната власт. Цацаров натисна – и 204 депутати отвърнаха с пионерския поздрав "Винаги готов!". Борисов отиде да играе мач, за да не отговаря на неудобни въпроси. От парламента липсваха и неговите министри, освен определения за жертвен агнец Христо Иванов.
Това е онова, което се случи. От пашкула на модела "КОЙ?" излетя главният прокурор, полу-неволно акуширан от Бойко Борисов
Властта, доскоро като че съсредоточена в ръцете на Бойко Борисов и неговия съратник Делян Пеевски, видимо се премести към Сотир Цацаров. Видимо, защото и Борисов и Пеевски тия дни се крият из храстите, а Цацаров стои пред публиката и стремително завзема нови територии на властта.
Почеркът на хора с психологическия профил на Цацаров е – никога да не оставят някаква власт извън себе си; и свирепо да отмъщават на всеки, който някога, по някакъв повод се е опълчвал срещу тях. Ако не правят това, избутаните встрани – в случая Бойко Борисов и Делян Пеевски – ще решат, че човекът не е толкова силен, колкото изглежда. И може да го заръфат...
... Това са властите, които Цацаров ще превземе (т.е. доколкото все още не ги контролира изцяло). Кого от несъгласните със себе си ще накаже ли? Христо Иванов, като начало, ще се окаже разследван. След това ще дойде редът на "любимите" му журналисти от "Дневник" и "Капитал". После – всички останали.
И вие, драги читатели, ще бъдете разследвани; този валяк, веднъж тръгнал, няма спиране. Ето го, уважаеми, превратът, който тече. Затова Пеевско-Цацаровите медии в последните седмици ни заливаха с теории за "преврат", прокарван от Реформаторския блок. Той, блокът, горкичкият, в момента е храносмилан от Бойко Борисов, както преди време той храносмля СДС. А превратът – т.е. незаконното и недемократично завземане на държавната власт – всъщност е на Цацаров.
От 9 декември, уважаеми, вече не се борим да има реформи – т.е. да изчегъртаме мафията от институциите и да си върнем държавата. Вече сме в положението да се борим срещу преврат.
Не искате? Имате си по-важна работа? Навън е студено?
Е, тогава тренирайте отсега, за да си нямате неприятности после: "Пожизнен вожд на Първа прокурорска република България Сотир Велики, Бащица на българите".
А какво стана с умилителния Сапармурат Туркменбаши Великолепни ли?
Умря. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар