Публикувам коментара на политолога Огнян Минчев във Фейсбук по повод на една много интересна публикация със заглавие What Just Happened (slight return) (от в-к ДНЕВНИК, автор: Евгений Дайнов), която също ви съветвам непременно да прочетете; ето какво обаче пише г-н Минчев, изцяло съм солидарен с неговите констатации и преценки, твърде обезпокоителни, впрочем, както сами ще установите:
Всичко това е вярно. С няколко допълнения. Първо, хибридната война не е само пропагандно-манипулативна. Тя включва системно настъпление за овладяване на институциите. Когато се наложи - "нашите хора" в ложите и в институциите ще произведат необходимия ефект на цялостна дестабилизация на държавата чрез граждански конфликт. Второ, концентрацията на нелегитимна институционална власт тече пред благо сконфузения поглед на бащицата - премиер.
Навремето международните кризи от типа на Косовската (бомбардировките на НАТО над Сърбия) бяха използвани от премиера Иван Костов за да ускори определени реформи на държавата и за да подобри нейната геополитическа позиция в Европа и света. Като резултат от българската позиция спрямо Косовската криза получихме покани за членство в НАТО и ЕС. (Можем да имаме критично отношение към един или друг аспект от политическата и институционална дейност на Иван Костов, но не можем да отречем неговите приноси към българската държавност ако го оценяваме критично, но обективно.)
За разлика от Иван Костов, днешният премиер Б. Борисов използва сегашната комплексна международна криза не за да прави реформи, а за да се отметне от тях. Моделът на мислене е следният: "В Брюксел и без това си имат достатъчно проблеми - бежанци, гръцка криза, Брексит... Няма кой да се занимава с нас - я да вземем да си поживеем..." Така България губи време и ресурси за развитие, а Борисов печели илюзията, че печели стабилност на властта си.
Нищо не печели! Печелят тези, които искат да дестабилизират България, да я откъснат от интегрирана Европа и да я запратят в старото ново битие на Евразийско безвремие. Или/и в старото ново битие на Османска провинция. Мераклии за имперско величие дал Господ около нас... Разглеждайте славните победи на прокурорската република и през този много важен ракурс.
Когато хибридните чорбаджии утре изхвърлят Борисов от властта по принципа - "Изтъках си платното - ритнах ти кросното", няма да има никой, който да го съжали. Защото за разлика от Костов той се предаде предварително, без бой и заради голия страх... (А дали и само поради страх - или и заради нещо друго...?) Няма да има кой да съжали и всички нас - българите.
Трето, прокурорската република обслужва пряко българската пост-комунистическа олигархия, за която вече е непоносимо да се съобразява със системата на демократично управление, пък макар и в орязания й вариант, който се практикува в България. През последните 15 години олигархичната мафия постигна поредица съдържателни победи над демократичните права на българските граждани. Възцаряването на третия Кобург през 2001 г. отмени принципния ценностен дебат в българската политика - политическият процес се превърна в алъш вериш на политически брокери под маската на "обществен консенсус". Когато олигархичният консенсус рухна с разпада на Тройната коалиция, възраждането на гражданското политическо представителство бе осуетено чрез лавинообразно нарастване на контролиран вот, купуване на гласове и пряко брутализиране на безпомощните социални групи в качеството им на граждани и избиратели.
Така изборите планомерно произвеждат резултати, които са по определение щадящи интересите на мафията в институциите на властта. Ако не може управлението на мафията да е пряко - от типа на формули като ДПС + БСП = Орешарски + Пеевски - то тогава може да се практикува непряко: чрез управление на популистки политически проекти, оглавени от гузни и уплашени лидери. Днес ясно се вижда, че олигархията просто няма търпение да извади сопата. За да бъде напълно изключена възможността за брутални безобразия като КТБ дори да се говори публично - камо ли да бъдат разследвани.
На всичко това сега пречи само една малка гражданска общност, която все още протестира. Затова и е обливана с помия от медите на мафията. Да видим... Антонио Грамши остави визията - "Песимист по разум, оптимист по воля". Да видим докъде ще ни стигне волята.
Ognyan Minchev
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар