Вени Гюрова е написала нещичко във Фейсбук, наложи се да реагирам, с оглед да не се отклоним от истината; а въпросът, който тя повдига, е важен, има значение и за настоящия решаващ за историята ни момент; ето какво написа тя, а по-долу можете да прочете как аз й отговорих:
Иван Костов: "Това народно събрание няма потенциал, който си мисли, че въпреки този вот на хората може да прави реформи, той е наивник".
С това Костов директно казва, че Радан Кънев е наивник. И е прав. Само пропуска да припомни, че когато той самият влезе в политиката, беше същият наивник. Припомням:
Костов стана финансов министър в началото на 1991 г. и публично заявяваше, че ще прави реформа като Лешек Балцерович. Е, с Балцерович се размина. Влезе във властта с идеи за реформи, за които обществото не беше готово. И не му ги позволи. След което беше изхвърлен за известно време от политиката. Което му бе полезно, защото му даде възможност да помъдрее.
Затова мисля, че е нехубаво сега именно той да казва на Радан, че е наивник. Защото цялото първо министерстване на Костов през 1991 г. беше наивничество.
На което отговорих следното:
Не беше наивничество първото министерстване на Костов през 1991 г. Той тогава направи някои важни стъпки към реформиране на икономиката ни, той тогава сложи началото на нейното реформиране. Тия стъпки бяха много необходими. Ако това, което Костов направи тогава, не беше направено, народът щеше да умре от глад.
Преди идването на Костов тогава имаше купонна система и магазините бяха напълно празни. Като мишоци щяхме да измрем от глад. Костов направи така, че за една нощ магазините се напълниха със стоки, които не бяхме виждали десетилетия (аз лично не бях виждал в магазин в ония години луканка, която си стои ей-така, съвсем свободно на витрината!). Тогава той освободи държавната опека върху цените, държавата държеше ниски цени с оглед народът да я обича, но магазините бяха празни и се наложи да се въведе унизителната купонна система; "лошият Костов" пусна цените да се определят от пазара, те скочиха поне пет пъти, но за сметка на това магазините се напълниха със стоки. Това стана тогава.
Жалко е, че ни е толкова къса паметта, та забравяме непрекъснато. И затова постоянно допускаме все едни и същи грешки. Без памет сме за наникъде.
ДОБАВКА: Какво точно стана в ония години, каква е истината за преживяното тогава може да се прочете в ето тази моя книга:
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Не бих се съгласил съвсем с мисълта на Костов. Това НС наистина няма потенциал за реформи и то наистина е такова в резултат на вота на хората, но избирателите на ГЕРБ и другите партии с изключение на БСП сами по себе си не са антиреформаторски настроени. Те до голяма степен са бившите избиратели на СДС и в никакъв случай не биха възразили срещу една радикална съдебна реформа, вкл. съптветните конституционни промени. Из програмата на ГЕРБ:
«Времето след приемането на действащата Конституция показа някой нейни несъвършенства и ограничаване на възможностите за решаване на актуални проблеми. Ние ги познаваме и имаме становище по редица от тях. Но съзнаваме, че свикването на ново Велико Народно събрание би било труден процес и би забавило с няколко години развитието на страната. Затова ще разчитаме на политическия разум и отговорност – както на близките ни политически партньори, така и на нашите опоненти – за постигане на конституционно мнозинство. Така могат да бъдат извършени промени в Конституцията, допустими от обикновено Народно събрание, както и да започнем дебат за изготвяне на проект за нова Конституция.»
Работата е там, че вотът на българските избиратели постоянно се подменя. Без значение за кого гласуват, в НС почти винаги има гигантско антиреформаторско мнозинство. Ето защо – малко парадоксално - така или иначе РЕФОРМАТОРСКИЯТ вот на българските избиратели наистина е довел до този АНТИРЕФОРМАТОРСКИ парламент.
Костов през 1991 имаше същите идеи за реформи, какво и 1997 и причината, че през 1991 не му беше позволено да ги осъществи не са българските избиратели. Десните български избиратели и през 1991 бяха готови на същите реформи, както 1997, както са впрочем готови и днес. Но антиреформаторското мнозинство в тогавашното НС не позволи на Костов на извърши реформите, както И сега не позволява радикални реформи, въпреки че БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД В СВОЕТО МНОЗИНСТВО ПРОДЪЛЖАВА ДА ГИ ИСКА.
Публикуване на коментар