ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

четвъртък, 17 декември 2015 г.

Руски владика достигна дъното на нравственото падение на кагебисткото "православие", оскверни паметта на жертвите на комунизма




Духовниците в Руската православна църква съвсем превъртяха. След като започнаха да рисуват върху икони ликовете на Ленин и Сталин, да освещават танкове и други бойни оръдия, сега близките до президента Путин духовници повтарят като мантра колко хубав бил животът в ГУЛАГ.

Управляващият Санктпетербургската църква митрополит Варсонофий публично заявил, че свещениците, изпратени в сталинските лагери, се чувствали там като на курорт. По неговите думи свещенослужителите, станали жертва на репресия, е трябвало да се научат на смиреност.

Нееднозначно се приема и изказването на Варсонофий, според когото „човекът е номер две“ в йерархията на Руската православна църква, направено в интервю за украинският вестник „Сегодня“.

„Вижте, по времето на СССР колко много свещеници е имало в затворите, но чул ли е някой от тях да осъжда или проклина комунизма? Никой не изрича проклятия. Те стоят там спокойни, почти като на курорт“, казва митрополитът.

Тези думи на Варсонофий вече предизвикват негативна реакция, в това число и от страна на православните. Така например изказванията на митрополита остро разкритикува протодякон Андрей Кураев.

Известно е, че по време на сталинските репресии много свещеници са намерили смъртта си, в това число и архиереи на Руската православна църква. Така жертва на репресия става митрополит Петър Полянски, ръководил патриаршията, който е разстрелян през 1937 година.

Скверните изявления на руските духовници не са изненада, след като вече е ясно, че Руската православна църква е овладяна от режима на Путин, а в нея са настанени бивши чекисти от КГБ. След като Сталин е на иконите и му се молят русите, защо и неговият ГУЛАГ да не се представя като курорт, иронично пита писателят Рождественски.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

4 коментара:

Анонимен каза...

Митрополитът говори за смирение, но хора с ниско чело не биха го разбрали. Съвет: Направете справка колко са загинали в ГУЛАГ и колко хора по същото време са екзекутирани след смъртна присъда в САЩ или са умрели в американски затвор. Потърсете и статистика колко хора в Европа умират от глад и мизерия в наши дни и ги сравнете с ГУЛАГ.

Крива ще ви излезе сметката.

"Демократ"

Анонимен каза...

Това е Апокалипсисът! Това! Човешко същество, при това духовник да оправдава това!!!!!!! Това е краят на тази нация! Всичко що е в нравствена категория е изгоряло - няма го! Физическа обвивка на празно пространство - това не е народ, това не са човеци!

Рондо

Анонимен каза...

За какво смирение говориш, бе кретен болшевишки? Сталин разруши 40 000 църкви в Русия!!!

Анонимен каза...

Това наистина е странна позиция, защото например ръководителят на Руския институт за стратегически изследвания, захранващ лично Путин с анализи, Леонид Решетников, в своята книга „Вернуться в Россию“ остро осъжда болшевиките, Ленин и Сталин като богоотстъпници, не вижда абсолютно нищо положително у тях и възразява решително срещу тяхната реабилитация от страна на РПЦ.

Решетников: „Катастрофа 1917 г. стала конечным результатом длительного и постепенного отхода русского народа от предназначенной ему Богом задачи…. Безусловно, что в феврале-октябре 1917 г. — 17 июля 1918 г. тысячелетняя православная цивилизация под именем Россия была убита и прекратила своё существование… Возвращение в Россию, в Святую Русь невозможно без обретения её внутри себя, в своей душе. Именно в наших душах, прежде всего, идёт борьба Святой Руси с окаянной нерусью. Под какие бы одежды не рядилась окаянная нерусь, она должна быть решительно и бесповоротно отвергнута нами. Между тем, до сих пор мы сталкиваемся с попытками скрестить «ежа и ужа» (то есть ленинизм-сталинизм с православием и русской традиционной государственностью). Люди, называющие себя православными, всерьёз задумываются как « соединить Ивана Ильина и Иосифа Сталина»? Да, никак!»