До Министъра на образованието и науката на Република България
Петиция за изучаване на тоталитарните режими през ХХ век в учебниците по история
Госпожи и господа,
През изминалите 25 години на преход в българската образователна система изучаването на тоталитарните режими през ХХ век остана частично и непълно застъпено в учебните програми. Обществената необходимост от осветляването на тези периоди става все по-осезаема за младите българи. Недопустимо е мирогледът на хората, които ще управляват държавата утре, да бъде моделиран с невежество и заблуди за миналото. Още повече, че през 2009 г. българският парламент подкрепи решенията на Пражката декларация от 2008 г. „Европейската съвест и комунизмът” за осъждане на престъпленията на комунизма и приравняването им с тези на нацизма.
В декларацията, която бе подкрепена преди 6 години от българските народни представители, ясно и категорично се препоръчва: „преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления”.
Ние, долуподписаните настояваме:
Министърът на образованието и науката да се разпореди да бъдат предприети действия, щото в учебните програми на българските училища да бъде включено изучаването на тоталитарните режими през ХХ век. Основание за това наше искане е и фактът, че България остана единствената страна от бившия социалистически лагер, в която близкото минало не се преподава на подрастващите. (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар