Комунизмът превърна целия народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници

Духовните убийства на комунизма, Написано от Христо Христов

„Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата – най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защото всички виждаха истината, помежду си шушукаха и псуваха, а по площадите викаха ура и гласуваха единодушно „за” каквото им кажат... Душевното осакатяване е с дълги последици: ние още не може да се освободим от страха, от лицемерието и двуличието си.”

Това послание отправя писателят Стефан Цанев с четвъртия том на своите „Български хроники”, който обхваща периода на тоталитарния режим на БКП, и който тази неделя ви представям в електронната библиотека на desebg.com. Авторът признава, че уж и той е съвременник на това време (през 1944 г. е 8-годишен, бел. ред.), очевидец и помнещ годините на комунизма и би трябвало всичко да му е известно, но се оказва, че много малко знае и му налага много да чете, търси и изследва.

„Оказа се, че комунистическата власт старателно е заминала следите на своите престъпления – не само „след това”, а още тогава – дезинформацията е майка на демагогията”, обяснява Стефан Цанев насаденото от пропагандата усещане, че всичко е било нормално, всичко се е знаело, а реалността и фактите са коренно различни.

Информационното затъмнение на българите, живели при комунизма е тотално, когато мнозинството българи са „приспивани” с „добрите” новини от сутрин до вечер, от раждането им до смъртта им. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo