За да живее свободно обществото трябва да притежава "критична маса" от индивиди, които знаят какво е свобода.
Маргарет Тачър
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Припомням тази забележителна мисъл на великата "Желязна леди" по причина на това, че ние, българите, сме крайно тежък случай: пример сме за това какво се случва с едно общество, в което няма въпросната "критична маса", общество, в което тази "критична маса" от разбиращи и обичащи свободата хора просто я няма. Липсват ни, съдбовно са ни необходими хора или по-добре казано индивиди и личности, които не само разбират какво е това свобода, не само обичат силно свободата, но и всеки ден се борят за нея, правят нужното за да се ползват от свободата си, държат се като действително свободни хора, които си знаят и защищават правата, а пък известно е, че битието на истински свободния човек е това: борба за свобода и всекидневна работа за да пазиш свободата си, да се ползваш от нейните толкова сладки плодове.
Между другото в свободолюбие и в преданост към свободата младите хора би следвало да се възпитават и в училище, а в българските училища свободата не само че е непозната, тя е направо забранена. И това, за жалост, се възприема от мнозинството като "нормално"; и свободата, и демокрацията в българските училища са забранени, българските училища по устройството и по духа си не са мръднали и на сантиметър напред от ерата на проклетия комунизъм. Българското образование е социалисто-комунистическо по духа и по устройството си, тук никаква същностна реформа не е имало и дори не се предвижда някога да има. Правете си сметка какво означава това щом като българското образование непрекъснато работи за това да произвежда роби, а не свободни граждани, а не самостоятелно мислещи и борещи се за правата си свободни индивиди.
Затова сега на улиците у нас протестират шепа хора; проблемът е тежък и във връзка с това, че два милиона и половина българи, имащи що-годе развито съзнание за свобода пък и свободно поведение, поведение, достойно за свободния човек, виждайки отчайващите условия в нашата родина, си взеха шапките и заминаха да си търсят щастието по широкия свят, напуснаха страната ни.
И правилно постъпиха. Но без тях сега какво ще правим? Какво ще се случи с България и с българското общество след като нямаме жизнено и съдбовно необходимата ни "критична маса" от свободомислещи и свободноживеещи индивиди?
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
3 коментара:
В България има достатъчно свободомислещи хора, но няма критина маса от свободомислещи политици, а да се твърди, че българските миячи на чинии и берачите на маслини в Гърция и Испания, каквито са основната маса от български работници в чужбина, а също и румънските цигани, са там поради „свободомислие“, е едно недоразумение. По тази логика икономическите емигранти от Африка и Азия, които сега заливат Европа, също пристигат тук поради „свободомислие“, което е вицът на века.
Украинските проститутки, с които е пълна Европа, вероятно за избрали този път поради „свободомислие“ – хаха. А 11-те милиона централноазиатски гастарбайтери са в Русия също поради „свободомислие“.
Но как така в България ще има критична маса от свободомислещи хора, но няма да има критична маса от свободомислещи политици? Не са ли политиците при демокрацията функция на народната воля? Отговорът е, че това по принцип е така, но това не се отнася за посткомунистическите страни, защото в тях комунистическата партия решава изхода от изборите и няма истински независими кандидати, всички са контролирани и подставени лица. Именно поради това тези демокрации са формални и фасадни.
Така че когато правим политически анализи, трябва да мислим малко по-дълбоко и да не се задоволяваме с елементарни, повърхностни обяснения. Анализите са именно затова анализи.
Публикуване на коментар