ЗА ФИЛОСОФИЯТА И ОБЕЗЧУДЕСЯВАНЕТО НА СВЕТА, интервю с Цочо Бояджиев и Стоян Асенов
Философията – излишен лукс, бутикова дисциплина или условие за възможността да мислим света?
Наскоро Министерството на образованието и науката публикува нов проект за учебен план, в който повече от половината часове от т.нар. „философски цикъл“ бяха премахнати заради въвеждането на предмета гражданско образование. Намаляването на часовете по философия породи тревоги в научната общност. Какви са вашите притеснения?
Стоян Асенов: Ние попитахме защо се случва това, но не получихме никакъв отговор – нито от страна на министерството, нито от страна на застъпниците за въвеждането на предмета гражданско образование. Тук сякаш се стигна до определен сблъсък между философията и гражданското образование, но това е изкуствено създадена ситуация. Гражданското образование съществува и сега в средното училище, то се преподава през редица предмети, включително предметите от философския цикъл, които са базовият носител на тази дисциплина. Всъщност в европейското пространство, а и в световен мащаб, има две тенденции – в единия случай гражданското образование се реализира като самостоятелен предмет, а в другия се преподава през други предмети. В повечето европейски страни гражданското образование се реализира през други предмети, което изобщо не е случайно. Според мен това помага на гражданското образование да не се оплоскости и да не се превърне в някакъв странен предмет, защото то не е предмет в собствения смисъл на думата, а взима от редица други предмети. То е някакъв колаж от различни предмети и когато извадиш тези знания от естествената им среда, те придобиват някаква странна безпомощност и плоскост – липсва им дълбочината, която имат, когато се намират в най-естественото си място.
Цочо Бояджиев: Всичко това е в тренда на прагматизиране на образованието. Разбира се, такива бутикови дисциплини като философията се третират като излишен лукс, без който може да се мине.
Как бихте отговорили на въпроса защо трябва да се учи философия в училище?
Цочо Бояджиев: Философията е форма на духовно усвояване и интерпретиране на света, която има 2500-годишна история. При това е преминала през периоди на явна съпротива през първите векове на християнството, а също по време на комунизма. Но е оживяла, жилава дисциплина е, което означава, че хората имат някаква потребност да изучават философия. В края на краищата, всеки човек застава пред философските въпроси и е добре да може да потърси отговорите сравнително компетентно. Така че колкото лекомислено и консуматорски да живее модерният човек, той неизбежно застава пред големите въпроси – откъде идваме, какво сме и къде отиваме. Философията има това достойнство, че представя спектъра от възможни смислени отговори и познаването на този спектър помага на съвременния човек да се ориентира в иначе много сложния свят, в който живеем. Впрочем светът винаги е бил сложен. (Прочети ДО КРАЯ)
Кратък мой коментар: Когато МОН обяви проектите си за нови учебни планове (в които се предвиждаше отпадане на изучаването на философия в 11-ти и 12-ти класове), много хора протестираха, а пък МОН излезе с обещанието, че ще върне философията в училище, т.е. ще се откаже от предвиденото й изгонване. Сега се оказа, че това обещание на МОН е било лъжа: във вече утвърдените учебни планове е разпоредено философия да не се учи във 11-ти и 12-ти класове! Това защо МОН така грозно лъже е отделна тема, но ето, оказва се, че у нас "мъдреците" от МОН са решили, че изучаването на философия е излишно, е ненужно, даже може би се смята, че е вредно? Да, напълно основателно е да се мисли, че в МОН смятат, че философията е вредно, сиреч, мисленето - критично, честно, самостоятелно, творческо, обожаващо истината - за българите е нещо съвсем вредно и дори опасно, аз другояче не мога да си обясня позицията на бюрократите от образователното ведомство. А може би пък истината е съвсем друга: а може би е вредна не философията, а са вредни самите тези бюрократи, дето докараха образованието на децата и на внуците ни до такъв жалък край, дали не е по правилно да възприемаме нещата? Аз тия дни ще разговарям с моите ученици по проблема и ще ги призова към протести, щото е пълно безсрамие да не протестираме когато държавните органи на България, куриращи образователната сфера, така грозно, по такъв престъпен начин накърняват коренните интереси на българите, сред които потребността от автентично, от съвременно, от неощетяващо младите в духовно отношение образование стои безспорно на първо място.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар