Правителството загуби един от добрите си министри - Христо Иванов. Умен, разбиращ от работата си, смел, порядъчен, достоен човек, който работеше за същинска промяна и за обръщане на нещата към добро. Парламентарното мнозинство загуби един от най-добрите си депутати, Радан Кънев, който мина в опозиция, заедно с неколцина други. За него мога да кажа същото, което казах по-горе за Христо Иванов. И какъв беше ефектът от случилото се?
Г-н Премиеро-Слънце, вместо да се опечали от факта, че загуби един от най-способните си министри, се зафана да дърдори простотии, нямащи никакво отношение към същината на проблема. Тоя не го бил уважавал, оня не го бил почитал, тоя се мислел на умен, оня имал "големо его", видите ли, и затова го дразнел, а требвало да му цалива ръка или да го гали по главицата? Абе тоя Боко наистина хептен не може да мисли, не може да различи важното от маловажното! Явно в неговото възприятие умни и свестни хора като Радан Кънев и Христо Иванов са безкрайно неприятни и дразнещи. Знаете ли какво значи това, за какво то говори? Ами то тъкмо он, Боко, го определи най-прелестно: "Ние сте прости, и аз съм прост - и затова толкова добре се разбираме!". Но тук нещата опират не само до липса на акъл, но и за липса на съвест, което е още по-страшно. Като се разбере, че не ставаш, че пречиш, трябва да имаш капка достойнство да се оттеглиш.
У нас, впрочем, се оттеглят тия, които стават, които са полезни, които са умни, които доказаха, че могат - Христо Иванов, Радан Кънев, по-рано преди тях Иван Костов - а тия, дето не могат, дето се отличават единствено с наглост и бабаитско тупане по космясалите гърди, те остават. Дали пък не излиза, че у нас наистина има една ужасна диктатура на некадърниците и на простаците, която ни е най-големият проблем - и като страна, и като народ, и като държава?
Какво следва да направим ние, гражданите, че на такива, които стават, които могат, които са способни, да се дава път във властта, а пък тия, дето не стават, а само се перчат, да си ходят където им е мястото, а не да стоят на мястото на можещите? Никакъв прогрес, напротив, пълна деградация чака страни и народи, които не са изнамерили начин на свестните, на можещите и на кадърните да се дава път, да им се дава власт, да бъдат изтиквани на преден план и да застават в ръководна, водеща, властна позиция. Щом даваме предимство и път, щом даваме властта на некадърници и на непорядъчни хора, много още ще страдаме.
Спомнете си на какви сме давали властта напоследък като се почне от незабравимия простак Тодор Живков. Все сме давали властта на мижитурки, на презрени слуги на мафията и на ченгетата, главно на аморални типове сме давали властта, кой от тях заслужаваше капчицао доверие? Симеончо ли? Гоце ли? Луканов ли? Беров ли? Дмитрич ли? Доган ли? Боко ли? Имаме само един-двама, дето ставаха за тая длъжност - Костов и Филип Димитров - и тях именно мафията ги разкости безпощадно, без капчица жал, бяха оплюти както никой друг не е бил плют. Ето сега плюят неистово по Христо Иванов и по Радан Кънев.
Докога, драги ми дами и господа граждани, данъкоплатци и гласоподаватели, ще търпим тази страшна диктатура на наглите некадърници и на аморалните простаци? Докога ще търпим властта на презрените страхливци, на нагаждачите и подлизурковците пред мафията и пред ченгетата-кукловоди? Ще опитаме ли да обърнем хода на историята - като прекратим тази гибелна тенденция, за която се опитах да ви разкажа?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар