Да не забравяме уроците на историята си: ето какво стана на този ден през 1997 г.

Студената и гладна Виденова зима 1996/1997 г. Страната е в хаос, породен от най-голямата икономическата катастрофа
и хиперинфлация, които я връхлитат със страшна сила по вина на управляващите я некадърници и разбойници комунисти от БСП. Пътищата са блокирани, работниците отказват да работят, а зърното е на привършване, с което започва недостиг на хранителни продукти. За около един месец цената на 1 лев спрямо долара скача на 3000 лв., а инфлацията вече е 300%. Средната заплата пада до 5 $. Мизерия и отчаяние цари навсякъде в България. Накрая на народа му писва и на 10 януари 1997 г. в София щурмува и разбива Парламента. Нереформираната комунистическа милиция отговаря с прекомерна употреба на сила.
И по жълтите павета се лее кръв. Обявена е национална стачка. Страната е на ръба на гражданска война.



Уроците от тези събития не са научени. Особено от комунистическите престъпници, които перманентно вкарват България в кризи, струващи на българския народ огромни лишения и години наред след това възстановяване.



ДОБАВКА: Ето как аз съм видял тези събития, това е откъс от моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"): Как народът изрита от властта старата блудница БСП.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo