"Кьолнският" грях, или как либералите предадоха жените, Автор: МИРА БАДЖЕВА, Снимка ЕПА/БГНЕС
Либералният дискурс се проваля пред очите ни с гръм и трясък – заради погрешни стратегии, калкулации и решения, заради двойни стандарти и нечестност
Доскоро, ако трябваше да се опиша с три думи, те щяха да са: жена, либерал и журналист. "Трите кита" съжителстваха в хармония, а съществото ми беше цялостно. Днес вече не е. Защото усещам, че едната ми идентичност предава другата. А третата се гърчи в агония как да осмисли събитията, без да робува на присъщото за медиите угодническо задължение “хем вълкът да е сит, хем агнето цяло”.
Масовите мигрантски изстъпления срещу жени по площадите на Кьолн и други западноевропейски градове навръх Нова година ме взривиха отвътре по няколко причини. Първо, размерите на бедствието се оказаха немислимо големи. 379 са вече само в Кьолн официалните жалби за престъпни посегателства в нощта срещу 1 януари, но се разбра, че мигрантски банди са вилнели в още поне 10 града: Хамбург, Щутгарт, Берлин, Дюселдорф, Билефелд, Залцбург, Цюрих, Хелзинки, Калмар. Цели 5 държави - Германия, Австрия, Швейцария, Финландия и Швеция - са засегнати от явлението. Регистрираните изнасилвания на местни момичета от мигранти за новогодишната нощ вече са четири. А случаите на сексуални посегателства със сигурност са били в пъти повече, защото от практиката се знае, че жените масово мълчат при насилие срещу тях и единици се осмеляват да привлекат публичното внимание върху себе си.
Изживяното унижение и душевна болка
срамът, нуждата да избягаш, да се скриеш и да забравиш обикновено надделяват над желанието за реванш. Подобни ексцесии са особено подли, защото трудно се доказват – от опипването между краката или под блузата най-много да остане някоя синина, но болезненото жигосване и психичните травми често са за дълго. (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
Отговорът е очевиден: не, не са мъже. Западна Европа е единственото място на света, където малцинството може безнаказано да тероризира мнозинството, което не смее да се обади, за да не бъде обвинено в расизъм и екстремизъм.
За разлика от дегенериралите западноевропейци, посткомунистическите източноевропейци са съхранили някакъв остатъчен инстинкт за самосъхранение и знаят или чувстват, че безконтролният приток на имигранти ще е фатален. Въобще трябва да се каже, че комунизмът в някои отношения въпреки инхуманната си природа успя да съхрани по-добре някои традиционни ценности от западните демокрации, които напълно се извратиха през последните 40-ина години. „Народопсихолози“ като Ангел Грънчаров много се лъжат, когато обявяват, че българите са загубили традиционните си добродетели. Това съвсем не е така и сегашните българи не са много по-различни от българите преди 1944. Проблемът е само в това, че една престъпна промосковска олигархия днес им отнема плодовете на техния труд.
А западноевропейците са дегенерирали до едно икономическо живуркане, за тях е важно да им се осигури някакъв материален стандартец, който да е по-висок от на повечето останали континенти, и нищо друго не ги интересува, за материалното благоденствийце за готови на всичко, вкл. и държавите им да се скапят, както става сега.
Публикуване на коментар