Тържественото откриване на паметника на маршал Жуков в Стрелча, главен действащ герой на събитието е русофилът-изнасилвач, горещ поклонник на Путин!

Приятно гледане, таваришчи комуноиди!

Из Враг отвъд портата на Кримъл, чудесен коментар по този повод, който изцяло споделям:

... В Стрелча заличават името на неудобния вече русофил Иван Евстатиев от всевъзможни паметници, чешми и прочее претендиращи за увековечаване агиттабла. Няма нито един глас на протест срещу „заличаването на историята”, каквато и да е била. А именно тази фалшива претенция е в основата на защитата на съветската символика в България.

Нещо повече. Много пъти съм контрирал въпросната претенция, според която дори и да е била окупаторка, Червената армия все пак ни е „освободила” (в речта си на „малкия Червен площад” Евстатиев направи връзка между турското робство и Жуков). Даже и да било вярно, че миналото на окупирана от СССР България е била мрачно, ние трябвало да пазим свързаните с него монументи, за да ни напомнят за него и то да не се повтори, заявяват най-гъвкавите пазители на съветския чугун. На това винаги съм отговарял: все едно да искаме от изнасилената да си държи портрета на изнасилвача в спалнята, за да й напомня на заспиване и при събуждане какво повече не бива й се случва. А свободата само да я сънува, ако може при този психически тормоз.

И ето че образът на изнасилвача днес се материализира от плът, кръв и престъпна слуз, която хлъзгаво се пренебрегва от грачещите в защита на „миналото, такова, каквото е”. Няма ги защитниците на съветската правда на любимия им терен на пропагандата, за да заявят нещо за „злостната кампания” срещу др. Евстатиев и особено срещу „посегателствата” към паметниците, извършвани в момента в Стрелча. Значи може? Но първо трябва да се състои някое гадно изнасилване, за да ни бъде позволено да се усъмним в монументалната непоклатимост на натрапваното правило да живеем в сянката на съветската окупационна символика?

Завръщаните на путинофилите у нас в землянките на мълчанието в момента е точно толкова позорно, колкото и при парадоксално изпълнения завет на Живков да се снишават, докато попремине бурята (от перестройката)- снишиха се именно след неговото сваляне по съветска заръка. Нито един комунист, нито един живковист не гръмна с пушка в Балкана (или поне от балкона) в негова защита. Защото нареждането той да бъде сменен с по-подходящ за епохата другар дойде от Москва, а заповедите на Кремъл по традиция не се коментират от слугите тук - изпълняват се безпрекословно.

Ами ако утре руският народ разкара от властта Путин и вземе, че поиска да лекува страната си с демократични процедури, които предвиждат раздяла с комунистическата символика в самата Русия? В наши дни, преди скандала в Стрелча, снишените в началото на 90-те години на миналия век следовници на заветите на Живков се изправиха и преминаха в настъпление на идеологическия фронт най-вече по угодническа проруска линя в най-уродливи реваншистки фор(у)ми.

Моралният удар, който им нанася русофилът-изнасилвач от „малката Москва”, ги кара отново да се снишават и да не шават докато попремине гневът на гражданите от техния другар. Отгоре на всичко казусът съвпада по време със свлачището в Русия, за което стана дума по-горе.

Време е да си поискаме правото на национално освобождение от паразитиращата върху поклонението пред завличащото ни със себе си руско свлачище. Ако наистина сме повече европейци и българи, отколкото мазохисти, сричащи скрижалите на пагубното русофилство.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo