Премиерът Бойко Борисов обвини председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, че го атакува политически. Борисов дойде скоростно във Висшия съдебен съвет (ВСС), след като Панов показа СМС от номера на премиера, от който стана ясно, че членове на ВСС го информират как вървят дебатите по "Яневагейт".
Премиерът призна, че е препратил СМС, но отказа да посочи кой му го е изпратил. Ядосано той обясни, че му е омръзнало да чете в медиите, че ВСС искат да го изслушат по скандала, но той не идвал. Въпреки че членове на съвета му напомниха, че те все пак не са го викали, той пожела да му задават въпроси по случая. Борисов каза още, че е дошъл, за да не каже на ВСС да не се занимава с политика. По-късно стана ясно, че той визира конкретно Лозан Панов.
"Никого не съм посочил досега за политическо изказване, но изказването ви е политическо. Критикувате ме за моята работа, за решенията на парламентарната група. Откъде накъде вие ще ми давате акъл? Вие ме атакувате политически сега. Дойдох, за да ви обясня, че нямам общо със случая "Яневагейт". Вие ме вкарвате пак тук за незаконен запис. Първото, което е, трябва да попитате законно ли е, или не", подчерта премиерът.
След като Борисов си тръгна, ВСС прекрати проверката по записите между "двете каки". ДОБАВКА: Вижте и това: Лозан Панов показа скандален SMS, изпратен му от Борисов и още: Христо Иванов: Този SMS поставя под съмнение независимостта на съдебната власт
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар