Не се чудете защо България е най-бедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати: то е защото руско-ченгесаро-кагебистката мафия ни граби най-жестоко!

РУСИЯ НАГЛО ОГРАБВА БЪЛГАРИЯ. Част 2. Нека всеки български пенсионер знае, че преди да изхарчи последните си стотинки, вече е напълнил ненаситните имперски гуши в Кремъл, Автор: Георги Георгиев

През октомври 2014 г. мой коментар, съдържащ официални данни от Търговски регистър на Република България по стечение на обстоятелствата попадна на страниците на Faktor.bg под заглавието „Русия нагло ограбва България”. Материалът съдържаше конкретни данни за експанзията на руския империализъм в България в наши дни, отчетени приходи, както и липсата на отчетени печалби.

В пресата се появиха и данни, вкл. и цитирани от Дойче веле данни на немското разузнаване, че над 30% от българската икономика е в руски ръце. Не знам за какво им е разузнаването, при положение, че данните са официални и ги има в Търговски регистър.

От няколко месеца се каня да актуализирам данните, да ги систематизирам, но този път ще включа в изследването и офшорните им фирми, както и фирми на подставени лица.

Прецених, че няма как цялата тази информация да бъде събрана в една публикация и затова реших да създам в блога си Istinata.bg отделно меню – „ГРАБЕЖЪТ НАД БЪЛГАРИЯ”.

В него ще се опитам да включа и грабежът, осъществяван чрез стройна организация между законодател, Министерство на финансите, НАП, Митници и Прокуратура, която позволява ежегодно от бюджета на България да бъдат източвани ДДС и акциз за милиарди. Ще премина през заменките, бруталната приватизация на стратегически за националната ни сигурност обекти, попаднали в руски ръце или офшорки – руска собственост, както и в местната комунистическа буржоазия. После ще преминем заедно през грабежа и фалирането на 12 банки през 1996 г. – до една ръководени от агенти на Държавна сигурност, както впрочем и БНБ, чийто управител и подуправител бяха доказани вече агенти на ДС. Грабеж, довел до тотално обедняване на милиони българи и изпаряване на спестяванията им, трупани с години.

Ще премина през режима на Живков, през този почти половин век, в който България беше тотално изцедена от Големия брат, време през което наши заводи бяха разкостени и изнесени в Русия, а след дълга експлоатация там, ни бяха продавани обратно срещу долари. Време, през което България хрантутеше ненаситния паразитен търбух на една империя, която ни беше принудила да им предаваме селскостопанската си продукция под себестойност, и дори целия златен резерв на БНБ, за да финишираме „дружбата” през 1989 г. като най-бедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати, ужасяващ демографски срив, престъпност, анархия и деморализация, умишлено предизвикани от управляващата комунистическа клика, която в кратки срокове се превърна в едра безродна буржоазия по подобие на господарите си в Кремъл…

За да стигна до чл.22 на Берлинския договор от 1878 г., буквално преписан от чл. 8 на Временния Сан-Стефански договор, според който „издръжката на руския окупационен корпус се поема и е изцяло за сметка на местното население”. България ще изплаща тази издръжка до 1902 г. и заедно с другите задължения, натресени на България от Берлинския договор ще представлява 24% от бюджета на държавата ни.

Оня Берлински договор, изготвен от Русия и Австро-Унгария – двете властващи в Европа империи, договорен предварително между тях още на 8 юли 1876 г. с Райхщадското споразумения и с подписаната на 15 януари 1877 г. между двете империи Секретна Будапещенска Конвенция.

Та, да си дойдем на думата… (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo