Ало, г-н Министре, Вие в кой век живеете - та постоянно говорите за проклетите "държавно одобрени" и "единствено правилни" учебници?!

Emil Jassim‎ е поставил следния въпрос към учителите:

Колеги, одобрявате ли предложението да няма учебници в една учебна година? (Виж: Танев въвежда нова форма на обучение за пети клас – без учебници)

Аз пък написах там ето какво становище:

Без учебници е значително по-добре да се учи отколкото с негодни и с безполезни, даже вредни по тази причина учебници. Дори и добрите учебници в днешно време не са панацея. Съвършено друг е проблемът. Значително по-добре е, разбира се, да се учи без учебници!

Апропо, привързването на обучението към учебник е признак за несвобода, а обучението без учебници е признак за свобода. По учебници се е учило в съвсем други епохи (епохата на Възраждането напр.) В 21-и век разбиранията за съвременно обучение са съвсем други. Но представите на някои хора са така ретроградни и анахронични, че те още не могат да си представят обучението без учебници.

Ало, г-н Министре на образованието и науката, Вие в кой век живеете - та постоянно говорите за проклетите "държавно одобрени" и "единствено правилни" учебници?! Ало, г-н Министре, събудете се, 19-ти век отдавна отмина! Прочее, свободата съвсем не е толкова страшна, не разбирам защо толкова се плашите от нея, свободата е доказано благодатна!

Та съобразно казаното по-горе аз съм ЗА обучение без учебници, но не само в една, а в много учебни години - и ЗАВИНАГИ! :-) (ЗАБЕЛЕЖКА: Вижте и ето това: Играчка-плачка с учебниците)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo