Колко доносници са внедрени в медиите за да обслужват стабилността на държавата, т.е. Държавната Сигурност (ДС) на триадата във властта Борисов, Първанов и Пеевски?

Бойкоугодното доносничество, Автор: Иво Инджев

Предислов: този текст не цели да оправдава ничие минало, а да покаже претворяването на миналото в настоящето свинство, с което никое овластено прасе, разбира се, не се бори в поверената му кочина.

Доносът до Борисов чрез електронно съобщение по телефона от анонимен член на Висшия съдебен съвет, прикрит от самия премиер, както нищо подобно досега вади пред скоби въпроса с какво днешните доносници са по-добри от бившите и особено от набедените за такива в контекста на онова време, когато само по партийна, комсомолска и ОФ линия по своя потенциал доносничеството беше превърнато във „всенародно дело”. Днес е вече дело на елита на конци, дърпани от рафинирани мутанти на онзи комунизъм.

Колко доносници са внедрени в медиите, за да обслужват днешната Стабилност на Държавата (СД), т.е. Държавната Сигурност (ДС) на триадата във властта Борисов, Първанов и Пеевски?

Ще бъдат ли изобличени с отварянето на досиетата им?

Когато от екрана на една телевизия на държавна издръжка говори водещ на предаване с „ангажимент” към днешните служби, изразеното мнение на водещия ли принадлежи или е на водещия офицер от службите, към които водещият принадлежи?

Днешните служби ли пишат сценариите и списъците с бойкоугодните гости във влиятелни телевизионни предавания?

Въпросът е конкретен. Произтича от демонстративното сътрудничество на близки до властта медии, мобилизирани на „правилната страна”, определяна от службите при отиграването на скандала в ДПС чрез разпространявана информация кога, къде, защо и т.н. се намира врагът, набелязан за морално унищожаване с изразните средства на клеветническата съветска преса от времето на „Крокодил” и неговите сълзи по загиващия Запад.

Чия мода следват службите и политическите им чадъри у нас? Тази на ограничаването и дори на забраната службите да се месят в медиите, както е на Запад сред официалните ни съюзници?

Или, риторично да попитам, по навик подражават на съветско-руския чадър в точно обратната посока, както стана видно от разкриването на провокаторка на руските служби в една от малкото опозиционни медии в Москва?

Доносниците в медиите ли звънят първо на Борисов да му докладват какви опасности го дебнат във връзка с евентуални разкрития? Или за нежеланата от Началника поява на участници в предавания и прочее неудобства за властта Му Той изпреварващо им спуска опорните точки със забраните кого да не канят и какво да не питат в телевизиите? Подписвам се под факта, че Борисов не се е отказал от дългогодишния си навик да навиква медийни началници за пропуски в цензурата спрямо омразни за него телевизионни гости.

(Забележка на автора като свидетел по този въпрос: още като главен секретар на МВР Бойко Борисов, пропуснал поради някое мачле дадено предаване, се обаждаше редовно в БТВ да пита кой какво е казал по негов адрес, а Николай Бареков беше от онези, които на висок глас гордо му рапортуваха с уважителното „господин генерал” та всички да чуят на кого докладва - същият Бареков по онова време стигна дотам да предложи в едно спортно предаване на Бойко Борисов да бъде кръстен приживе националният ни стадион!)

Днешните доносници получават ли заплати за доносите си или донасят от патриотични подбуди, което е равносилно на национално предателство, понеже тук патриотизмът е равнозначен на любов към една държава, обявила в столицата си Москва в края на миналата година натовска България за враг в рамките на новата (?) си доктрина за национална сигурност? (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo