Чудесни дискусии по темите за приятелството, любовта и семейството направихме с моите ученици, с които заедно изследваме и обсъждаме проблемите на етиката (ученици от 10-ти клас). Това, което силно ме впечатли, е че младите хора приеха с нескриван ентусиазъм моя подход, който не се свежда до зазубряне и преразказване на "дълбокомудрите" текстове в учебника, а до полагане за усилия за самостоятелно вникване и осмисляне на проблеми и на тази база до най-свободно изразяване и защищаване на собственото разбиране, на своята позиция. Това, че учениците мислят различно, е нещо съвсем естествено, те вече няма да говорят едни и същи баналности и общи приказки, взаимствани от учебника, а се опитват да сътворят нещо свое, да изказват своите собствени мисли; оказа се, че този подход много им харесва, успях да спечеля като привърженици на каузата на демократичното, на свободолюбивото училище изключително много привърженици. Във всички класове, на които водя тия часове по предмета етика и право, проведохме (оказа се, че това те го правят за първи път, нищо че са вече в 10-ти клас!) упражнение под формата на състезание или игра, в която класът се разделя на два "отбора", според това кой как отговаря на зададен въпрос, в зависимост от това кой как мисли или каква позиция по казуса му се вижда приемлива; единият отбор пита, задава труден въпрос на другия, с цел да го обърка, а пък другия отбор отговаря; ако отговори убедително, ако не се обърка или изложи, печели точка, но ако не успее да отговори убедително, печели точката другият отбор, който и задал толкова труден или мъчен въпрос; и след това си сменят ролите, тия, дето са питали, отговарят, а отговарялите - питат; по този модел значи направихме една дискусия по казус по романа на Достоевски "Престъпление и наказание", а именно, зададох им този въпрос: (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
6 коментара:
Не се мисли за толкова умен и интересен, просто си безкрайно скучен и колосално нагъл самохвалко!!!!!!!!!!!!!!!!!
- създадените правила и идеята, че без правила няма истинска дискусия... и не само, че са създадени, а и че се държи на спазването им;
- харесах и отворената класна стая... това е все по-наложително и все още доста трудно... Поздравления!
- темите - ами темите може да са всички неща, които вълнуват по-голямата част от участниците... за това, обаче, трябва учителят-ментор, да е добре подготвен.
Винаги подхождам скептично към предложените от Вас, г-н Грънчаров, материали, но не мога да Ви отрека, че сте подготвен брилянтно за нещата с които провокирате мислене. А подхождам скептично, защото не мога все още да се справя с желанието си, да оценявам текстовете Ви, отделно от личността Ви... Но се опитвам, повярвайте.
Мария Тодорова-Сандева
Моите текстове са неделими от личността ми, между двете има пълно покритие, повярвайте ми! :-) А като философ, горещ последовател на Сократ (според силите си, отредени ми милостиво от Бога) се старая да спазвам пълно единство между думи и дела. А не едно да говоря (да пиша) и съвсем друго да правя (примерно в часовете си). Приятно е човек да има чиста съвест, т.е. да прави това, което мисли и говори... пък че не може да се угоди на всички, най-вече на началствата - това е нормално, но то е дребен риск, който ни бива да ни пречи да бъдем верни на себе си. А иначе как мислите, следва ли ние, учителите, да приемаме за абсолютен и изцяло безусловен интересът на учениците? И то същностният, коренният им интерес? Щото много ученици си въобразяват, че ходели на училище заради... дипломата! :-) Развращаващата и погрешна система е развратила и тях, за жалост...
Ангел Грънчаров, аз това с учениците и дипломата – не го вярвам. Това са популистки изказвания... удобни за някого, надявам се не и за Вас.
Ако пък, от друга страна това е истина според Вас, то тогава сме закъсали много със смисъла на съществуването на институцията училище... и твърде сме се отдалечили от основното – учители в служба на ученици. Ако учителите още живея с идеята "направи от този хаймана човек", аз не съм в съгласие с "тези точно ПРОФЕСИОНАЛИСТИ" Друго, не предметното знание ще вдъхновява, то ще е само в подкрепа на ПОВЕЧЕТО ИДЕИ ЗА МОЖЕНЕ на един учител... Тук висшите училища, които подготвят учители, имат голям дълг към студентите си... както и в средното междупрочем. 80 % предметно знание, 20 % практическа работа с ученици.
Мария Тодорова-Сандева
Изчетох публикацията Ви с голям интерес. Добре, че има учители като Вас. И обратно на всякаква човешка логика - вместо да бъдете поощряван от началствата, Вие сте бил санкциониран за това, че провокирате мисленето на учениците. Жалко е, че и много учители споделят мнението на Вашия колега, който Ви е казал, че учениците и без това мислят предимно за секс, значи обсъждането на темата е излишно. Приветствам Ви и ще поставя в часовете на класа някои теми формулирани от Вас за дискусия. Аз използвам метода в часовете по история, като се радвам на вълнението на учениците. За мен това е висш пилотаж в педагогическото умение. Срещам най-голям проблем със спазването на правилата за водене на дискусия/ да се изслушва опонента, да не се напада личността му и други/, но това е проблем и на възрастните. Желая Ви успех! Възхищавам се на енергията Ви!
Бойка Костадинова
Харесвам статиите Ви и ги чета с интерес. Изпитвах някакво лично чувство на срам, че бяхте поставени в позицията на съден и линчуван от групата ни, когато водихте своите битки в съдебната зала. Премахването Ви от групата така и не разбрах. И след всички перипетии не виждам във Вас гняв и желание за отмъстителност, а още по-голям хъс за работа в полза на децата. Няма как този инспектор, дошъл на посещение, да влезе във часовете Ви. Нали после и той пише констативен протокол и се отчита. Как да се "изложи", че е излязъл от рамката :-)
Ирена Иванова
Публикуване на коментар