Вътрешни доказателства за външния натиск обясняват метлата на Борисов, Автор: Иво Инджев
„В този тежък и отговорен за Турция и за цяла Югоизточна Европа момент, България застава зад правителството и народа на съседната и приятелска държава и най-остро осъжда ужасяващите актове на насилие и тероризъм”. Това заявява премиерът Бойко Борисов съболезнователна телеграма във връзка с поредния атентат в Анкара.
На пръв поглед - нищо необичайно. Съболезнованията са стандартна практика в подобни ситуации. Но ситуацията в отношенията с южната ни съседка стана „безподобна” от 23 декември 2015 г. насам, когато русофилският изблик на Доган, заложен като руска мина (по Местан) седмица по-рано в Бояна, стана причина за имплозията в ДПС, от която вентилаторът на медийното разгласяване разнесе доста кафенеещи истини за клоаката на тази мафиотска организация.
След дълго коледно-новогодишно мълчание, включено в предварителната сметка от „библиотекарските” кукловоди на скандала, Борисов даде знаци, че застава по-скоро на страната на осветения руски агент за влияние в България от сараите в Бояна.
Доган безсрамно беше обявен от сценаристите и техните актьори за „велик визионер”, „дълбок анализатор”, „най-големият българин” и дори за… новия Левски (гавра, запазена марка през последните години за хулиганстващия Сидеров).
На фона на леденото (за да не кажа презрителното) мълчание на Анкара, Борисов разказа солово как Ердоган и Давутоглу му се били обаждали посред нощ на Бъдни вечер, за да лобират за Местан. Похвали се, че заявил на един от тях (на Ахмет, наричайки фамилиарно така премиера Давутоглу), че дори не искал да го слуша.
Не щеш ли (както се казва в приказките при рязък обрат на повествованието), Борисов получи лондонско прозрение. Жегнат бил от едно момче, което го попита там дали вижда Пеевски в огледалото.
Едно друго момче, чиято нестандартна корполентност трудно се побира в стандартно огледало, изведнъж се оказа за първи път в низходяща корпоративна позиция след дългата си възходяща доминация при разпродажбата на апетитните български активи. Дори започна да изглежда като жертва на внезапния порив на жегнатия Борисов, решил да започне масова чистка в задния си корупционен двор.
”Искам да поясня нещо – с цялото ми уважение Турция никога не е молила някой български политик да вземе страна по отношение на друга политическа или обществена фигура в България”, отсече паралелно днес посланикът на Турция в София Сюлейман Гьокче в интервю за БТВ. Колкото и дипломатично да е заявено, това е категорично отрицание на твърденията на Борисов за турска официална намеса в скандала с ДПС (тук не става дума на кого да вярваме, а за обстоятелството, че Анкара бламира Борисов и той явно няма какво да каже срещу това). (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар