Рублофилите бранят Русия от заветите на Апостола на свободата, Автор: Иво Инджев
България е в първата тройка на системно заразяваните от векове с русофилщина „периферни” на руско-съветската империя държави, заедно с Грузия и Украйна, които обаче се освободиха от тази болест с помощта на Путин и военната му агресия срещу тях. В България същото може да стане само по един начин: като се покаже на разболяваните от руската пропаганда потомци на поколения българи истината за „освобождението”.
Най-ясният белег за руската злонамерена политика спрямо българската свобода е отношението на Русия към Апостола на свободата, обесен на практика по руска заръка с ръката на руския Пилат Понтийски граф Игнатиев.
Самият факт, че тази теза вбесява русофилите в България, по уникален начин работи като косвено, но ярко доказателство за факта, че русофилщината им стига дотам да бранят Русия и нейния имперски авторитет от заветите на Дякона. Ужасява ги мисълта, че българите могат да научат истината, крита и изопачавана по същия начин, както десетилетия наред беше крита истината за преобръщането на Иван Вазов от некоронован водач на българското русофилство в негов отявлен враг след Междусъюзническата война (1913 г.) до степен, че по тази причина подкрепя преименуването на катедралата „Александър Невски” в „Св.св. Кирил и Методий” след като междувременно написва в стихотворението си „На руските войни”, че те ни носят ново ИГО с агресията си срещу България през 1916 г. (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар