Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 17 февруари 2016 г.

К.Терзийски набара златната жила, пропи се, репортерките се юрнаха към него, но какво да правим "ний, с гайдите" дето сме от списъка на забранените за канене в медиите лица?!



Кайо създава най-добрите си неща преди прочутия 6-годишен трезвен период

Ту куче, ту писател, ту пита кашкавал. Що е то?

Отговора на тази необичайна гатанка виждаме в статус на Калин Терзийски от ранните зори на днешния вторник. В него той обяснява в продължаващата си линия от последните седмици, че е отритнат и неразбран от издатели, читатели и (подразбира се) невежите българи като цяло. Какво всъщност се отключи у Кайо напоследък, та начена цикъла „Истории за Калин Терзийски“, даде тъжно интервю (в същината, не на повърхността – и за интервюирания, и за интервюиращия) пред Драгомир Симеонов, пи вино в национален ефир, нападна издателите си, „изобличи“ едно списание, заяви, че живее с Елен, Елен Колева (а дъщеря му добави: „Ще повърна“), и още няколко, по-дребни неща?

Тази история тръгна с новини от фентъзи жанра в жълтата преса, че Терзийски надигал бутилка от 8 сутринта (казахме си: това са клюки, той не пие от години); после поява в телевизионно студио и демонстративно напускане (но пък Терзийски винаги е защитавал богохулните за българщината тези за мита „Левски“ и т.н. – и пиян, и трезвен)… Последваха остри негови статуси във Фейсбук срещу некоректни списания, които не му плащат, режат му изявите и т.н. (но пък той кога си е държал езика зад зъбите, когато съзре несправедливост – стига тук да има такава).

После дойде интервюто "Кайо по пътя за рая". Пред „Егоист“ от първо лице Калин Терзийски обяви: „След шест години пак започнах да пия“. И обясни как алкохолът е неговата слабост, как пие от страх, как не може вече да пише, как иска да отиде в Рая. Интервюто завършва с думи на Симеонов, че „котвата Калин Терзийски вече е скъсана“ и пожелание за попътен вятър – „стари алкохолни моряко“.

Събитията след това ескалираха, а котвата май наистина се скъса – но не тази на име Кайо, а на морала в медиите. Калин Терзийски никога не е бил така търсен заради книгите си, колкото заради пиянството си – канеха го национални телевизии в най-гледаното си време. Сутрешни блокове го показаха как рисува на градус сутрин в център за грижа за деца със специални нужни, канеха специалисти в студиата, за да му поставят диагноза. Отидоха в дома на Елен Колева, приютила го при себе си. Ежедневници отделяха цели страници за състоянието му. Поантата „пия от страх“ се промени: „Пия, защото искам да пия, а вие не можете да ми кажете какво да правя“. (Прочети ДО КРАЯ)

Кратък мой коментар: Медиите му обърнаха огромно внимание когато се този човек се разбра, че пак се е пропил; и преди му обръщаха внимание, в интерес на истината, ексцентризмът му минаваше за интересен и го канеха да играе ролята на нещо като наш роден български пророк. Но като се пропи, той стана сензация. Предполагаме ако този човек почне да умира от алкохолизъм, тогава интересът още повече ще се увеличи. (Ако умре от алкохолизъм, може тогава и памятник да му поставим, нали така? Когато убием някой свой писател, тогава вече той става за нас светец!) За какво говорят тия неща? Какво те показват? Оказва се, К.Терзийски бил страдал от дефицит на внимание, ето, пропи се и го получи, сега е по първите страници на вестниците (не казвам на "жълтите вестници", щото у нас други вестници освен жълти вече няма!), утринните предавания на телевизиите се избиват да го интервюират, пращат бодри репортерки в бърлогата му, а сеирът е голям, щото един човек като е пиян, тогава общо взето дрънка нелепици, простотии, идиотщини, а у нас, както е известно, най-много си падаме тъкмо по простотиите (който дрънка най-много простотии, него даже и за премиер си го избираме!).

И сега какъв ли извод да си направи човек като мен, комуто медиите пък изобщо не обръщат никакво внимание, нещо повече, за които има забрана да бъдат канени в медии! Защо казвам това ли? Не го казвам случайно: ето една медия, БНТ, ме покани като излезе книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, представиха ме там в едно предаване като автор на тази книга, пък след това злополучно предаване преди няколко години (където аз дръзнах да кажа някои много неприятни вероятно за мнозина неща) медийната ченгесарска мафия (нима някой не знае, че ченгетата от ДС държат пълния монопол, пълната власт над медиите у нас?) изглежда даде нареждане името ми да влезе в списъка на забранените за канене в медиите "неудобни лица"; същевременно има друг списък, в който са имената на медийните любимци, в който, като се почне от бай Вучков, Божо Димитров, А.Райчев, Дърева, Ал. Симов, д-р Н.Михайлов, Ангел Джамбазки... да изброявам ли още такива, нема смисъл, та вий си ги знаете! И К.Терзийски е в този списък, канят го човека, как да не го канят, да, ама ето, той страдал от "дефицит на внимание".

Е, сега, дето се казва, набара златната жила, пропи се, медиите се юрнаха към него; та какво да правим "ний, с гайдите", дето сме от списъка на забранените за канене в медиите лица?! Да вземем да направим и ний някаква простотия ли, та да ни обърнат капка внимание? Да, ама като не ми се удават пустите простотии, какво да правя аз, дето съм като прокажен с дамгата на интелигентността и на възпитанието?! Виж, на такива като К.Терзийски им се удават простотиите, особено като се напият, пиян човек дрънка простотии колкото щеш, да, ама аз примерно пък не мога и да пия, щото ако се напия, ще умра, сърцето ми е болно, че от алкохола като едното нищо ще умра! (Друг е въпросът, че пиенето и за К. Терзийски не е полезно, алхохолизмът е беда за всеки, той е болест, на такъв човек трябва да се помогне да се справи с проблема си, а не както правят медиите-хиени, да му се радват, щото е попаднал в тази ужасна дупка и, видите ли, им увеличава рейтингите заради дрънканите простотии!) 

Както и да е, ще видим как ще продължи тази история, но ето, сензации като тази с пиянството на К. Терзийски за чудесни медийни димки за баламосване на наивното немислещо простодушно нашенско природонаселение, за отклоняване на вниманието му от истински важните проблеми; у нас медиите играят в това отношение безценна, незаменима роля, докато са изцяло изневерили на истинската си мисия. Този въпрос, прочее, съвсем скоро ще го обсъждаме с моите ученици от 12-ти клас в курса по гражданско образование, ето, примерът с К. Терзийски също ще го дам там на младите за размисъл. Щото в този пример има и много голям нравствен смисъл. А сега спирам коментара си, щото стана много дълъг и казах доста неща...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

Калин Терзийски е "нестандартна" личност, както са мнозинството от българските артисти, художници, писатели, поети. В момента той има нужда от лечение и вместо това "Нова телевизия" прави зрелище с него. Мъчително е да се гледа. Просто е нечовешко да правиш спектакъл от страданието на един човек. Не зная какво правят членовете на СЕМ, освен да взимат заплати и се изказват мъдро, но ако изпълнява задълженията си, отдавна трябваше решително да се намесят. Случаят "Калин Терзийски" е проба за това доколко сме човеци, доколко изпитваме състрадание и доколко сме готови да помогнем на изпадналия в беда. Иначе можете да влизате в църква, да палите свещи от 2 лева и да смятате, че сте добри християни!

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

Мисля, че точно въпросът с личността е доста спорен. Личността има поне грам себеуважение и чувство за собствено достойнство Защо ли се сещам за един друг човек, мой приятел и клиент, който бе оставен без средства за препитание на семейството, но не се огъна или пречупи?

Feodor Ilivanov

Анонимен каза...

За съжаление ПОЧТИ ВСИЧКИ медии по света са изневерили на задачата си, те само дезинформират, отклоняват и заблуждават, но не е лесно да се намери надеждна обективна алтернативна информация.

Анонимен каза...

Терзийски е един обикновен бездарник. И противник.