Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 23 февруари 2016 г.

Докога, позволете да запитам, ние, гражданите - родители, ученици, учители - ще търпим подобни гаври с българското образование?!



С "дескриптивния" си характер училищният закон може да осигури нормативен хаос в системата за години напред

Българското общество традиционно приема доброто образование като висша ценност и полага специални усилия децата му да го постигнат. Но всички български граждани са убедени също така в едно - училищното образование и обществено-икономическото развитие бягат по различни писти. Необходимостта от провеждане на последователна реформа налага важни промени в нормативната уредба на образователната система. Четейки Закона за предучилищното и училищното образование обаче, простосмъртният български гражданин не се ориентира в тези качествени промени. От закона например не става ясно дали в учебната програма по български език и литература ще се изучават емблематичните за българската народопсихология и история произведения "Пази боже сляпо да прогледа" и "Иде ли?", които днес отсъстват от учебниците. Не става ясно за турско робство ли ще му говорят в клас и по кой предмет ще учи "История славянобългарска".

На практика законодателят е свел закона до набор от дейности, като редът и условията за тяхното осъществяване са изнесени в подзаконови актове. С други думи, 43-ото НС е прехвърлило своята конституционална отговорност предимно на МОН. В закона са предвидени 19 стандарта, наредби, правилници, програми, планове, стратегии и пр. Налице са 238 препращащи норми, а с преходните и заключителни разпоредби прокламираните реформи се отлагат за 2016, 2017, 2018 и 2022 г. Съществува реална опасност законът да бъде "дописван" и променян посредством подзаконови актове и да се осигури нормативен хаос за години напред. Разбира се, законодателната практика изобилства от примери за безконечно отлагане на реформите. (Прочети ДО КРАЯ)

Кратък мой коментар: Тази статия (която сравнително добре представя ситуацията, възникнала около закона, и също така показва спорните възлови моменти в него), пък и самият закон се нуждаят от много задълбочена дискусия, но аз искам сега да коментирам само ето този момент, на два пъти подхвърлен в статията:

По силата на чл. 76, ал. 8 учебните програми по гражданско образование се утвърждават от директора на училището, ведно с хорариума.

Възниква въпросът: защо само тези учебни програми ще се утвърждават по този начин? Нали ако има известна автономия на училищата, би следвало всички програми да се утвърждават по този начин. Защо само за този именно предмет е въведен такъв специален режим? Може би заради това съответните директори (назначавани, няма да си кривим душата да не признаваме това, предимно по политически причини - благодарение с близостта си към ръководствата на управляващата в момента партия!) да могат да утвърждават такива програми по "гражданско образование", които да са изгодни на политиката на съответната партия? Давате ли си сметка до какво може да доведе това нещо? До пълна лудница. Какво, позволете ми да запитам, е "гражданското" в тия програми по "гражданско образование", след като в тяхното изработване и утвърждаване е изключена тъкмо онази част от гражданите, а именно родителите, които са най-заинтересувани от това децата им да получат едно добро гражданско образование? Или у нас гражданите-родители не са заинтересовани от това? (Щото може би и самите те не са добри граждани?!)

А нима гражданите-родители не са заинтересовани от това техните деца да станат пълноценни личности? Защо тогава програмите по предметите, имащи връзка с образованието, свързано с личностното развитие на младите хора, ще се правят без участието на въпросните най-заинтересовани граждани? И още един въпрос, свързан с въпросния параграф за това, че директорите щели били да утвърждават въпросните програми по гражданско образование: ами нали тия директори сами не са компетентни в тази област, как при това положение ще им се дават такива права?! Коя е причината на некомпетентни в тази област другари-директори да даваме такива права да регулират толкова важна и фина дейност, спрямо която те са невежи? Ами самите учители, които ще преподават тези предмети, защо са игнорирани от този процес? Какви са тия идиотщини, моля ви се?! В кой век се намираме, та ни "спускат" закони, съдържащи подобни крещящи абсурди?! Докога, позволете да запитам, ние, гражданите - родители, ученици, учители - ще търпим подобни гаври с българското образование?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: